Сигурно няма човек във Варна, който да не е минавал покрай къщата в Морската градина, която се намира до Алпинеума и е с излаз на бул. „Приморски". Вероятно обаче не са много тези, които са се вглеждали наистина в зданието. Това не е обикновена сграда и изборът на местоположението й при строежа през 19 век съвсем не е случаен. Къщатата, чиято фасада днес е нашарена с всевъзможни графити и драсканици, всъщност е пропита с история. Невзрачната на пръв поглед постройка е домът, който бил построен специално за създателя и управителя на Морската градина Антон Новак. Къщата той обитава дълги години заедно със семейството си, докато полага грижи за най-прочутия по онова време парк на Балканите - Морската градина на Варна.



За бъдещето на сградата и идеята за превръщането й в музей за делото на озеленителя се заговори през 2013 година. Тогава наследници на Новак се срещнаха с кмета на града Иван Портних по повод 40-годишнината от създаването на Дружеството за Българо-Чешко и Словашко приятелство във Варна. Градоначалникът се ангажира да бъде проверена собствеността на сградата и да съдейства за осъществяване на идеята за музей.

Moreto.net отправи въпроси към Община Варна за развитието на въпроса към днешна дата и за резултатите от извършените проверки. Чия е собствеността на зданието, което е обитавано от семейството на Новак, на този етап не е ясно. Знае се, че озеленителят е напуснал жилището след уволняването му през 1937 година.

Кой всъщност е Антон Новак

Антон Новак е създател на Морската градина и на повече от 30 парка около и във Варна. Роден е на 7 декември 1860 година в село Винорж, което сега е квартал на Прага. Учи в цветарското училище в Троя до Прага. След няколко години военна служба специализира в парковете на дворците Шонбрун и Белведере във Виена. През 1892 година заема служба в парковете на Пилзен. По същото време поддържа кореспонденция с братя Шкорпил. Именно по тяхна препоръка и по настояване на Княз Фердинанд през същата година попада в България. Първоначално е назначен за озеленител в Търново. Там създава общински градини и разсадници. След 3-годишен престой в старата столица попада във Варна, където Общината го ангажира да устрои паркове и градини. Той става общински градинар на морската столица.

Година след назначаването на Новак във Варна Княз Фердинанд настоява за преместването на озеленителя като управител-градинар в двореца "Евксиноград", за да го превърне в представителна дворцова резиденция. Тогавашният кмет Янко Славчев, както и самият Новак, отклоняват искането на княза. Той остава верен на Варна и отдава напълно творческия си дух на морската столица. Остава нейн главен градинар 42 години. Когато е на 35-годишна възраст е назначен за управител на Морската градина, която създава сам и която е смятана за най-красивия парк на Балканите по онова време. През 1899 година Община Варна продължава договора му и построява малка къща в Морската градина, където той да живее заедно със семейството си.

Новак се жени два пъти за чехкини. Той има няколко деца, но никое от тях не наследява любовта му към растенията. През 1934 година получава българско гражданство. Впоследствие възникват различни спорове около работата му и през 1937 година е уволнен, принуден е да напусне дома си.



„Имах пълно доверие към българското общество и власти и се надявах, че след 45-годишното ми честно служене в полза на варненската община и държава все ще се намери толкова признателност и ще се намери начин да ми се отпусне една пенсия или възнаграждение като на други заслужили чужди поданици. Дойдох да положа всичките си знания и енергия в полза на България, която много обичам.", казва Новак в писмо до председателя на Народното събрание.

Едва седем години по-късно му отпускат малка пенсия за кратко. Прочутият паркостроител прекарва последните си дни в мизерия и умира на 8 януари 1945 година.

На 26 юни 1999 година на подхода към Детския кът в Морската градина на мястото на паметника на Ленин е издигнат паметник на Антон Новак. Негов автор е скулпторът Пламен Братанов. От юни 2009 година площадът пред централния вход на Морската градина носи неговото име, а на една от колоните е поставена възпоменателна плоча.



Какво сътворява и оставя на Варна Антон Новак

Антон Новак създава общо 37 парка в морската столица. При пристигането си във Варна заварва само Централната градска градина от 6 дка. Заема се с плана на инж. Анри Мартинес за създаване на парк край морето и започва първите дейности по изравняването на бреговата ивица. Разработва подробен план за озеленяването и оформянето на цветните алеи на наречената от него за първи път Приморска градина, както и за изграждане на система за напояване. Дървесна растителност набавя не само от страната, но и от чужди държави. Доставки с кораби се извършват дори от Азия.

Първият проект на Антон Новак във Варна е градинката зад театъра. Негово дело е озеленяването около Катедралата, църквите „Св. Николай" и „Св. Петка", както и дворовете на арменското училище и Девическата гимназия. Градината на„Севастопол", парка „Вл. Варненчик", както и този в квартал „Аспарухово", а също и Гробищния парк (където е и погребан) и Ботевата градинка са негово дело. За Аспаруховия парк проекта е бил да се култивират 700 декара пустеещи земи в стила на английските паркове. В крайна сметка 340 декара от тях наистина са засадени с дървета. В парка „Вл. Варненчик" е засадил отделни групи от борове, кипариси, туи, лавроцеруси, павлоний, много храсти.

Създава първия разсадник в местност Боровец през 1897-ма. През 1915 година му е възложено управлението на лозовия разсадник и парка на детския санаториум недалеч от манастира „Св. Константин".

През 1930 година в местност Шокъра създава разсадник за производство на иглолистни дръвчета и храсти на площ от 12 декара, а две години след това в местността Чайка оформя нов разсадник от 10 декара за овощни и алейни дръвчета.

Новак създава озеленяването по булевардите „Съборни", „Сливница", „Мария Лиуза" и улиците „Македония" и „Братя Миладинови". През 1935 година дръвчетата по известните булеварди били 3 537, а само пет години по-късно, по проектите на на Антон Новак те се увеличават до над 10 000.

Градинарят съдейства през 1936 година да се направят цветарници на площ от 30 декара в района на курорта „Св. Константин", а на следващата година тази площ била продължена на юг с още 1 200 кв.м цветарници, снабдени с водно отопление.