Милениалите, Поколение Y – хората, родени между 1981 и 1995 г. – са първото поколение с по-голям риск от развитие на тумори, отколкото техните родители. Между 1990 и 2019 г. случаите на рак с ранно начало сред хора под 50 години са се увеличили със 79% в световен мащаб, а смъртността – с 28%.
Истината е, че около 80% от раковите заболявания са „спорадични“ , което означава, че не са причинени от наследствени мутации, а от външни фактори, които увреждат ДНК с течение на времето. Това включва какво ядем и дишаме, както и нивото ни на физическа активност, почивка, стрес и излагане на вредни вещества. С други думи, нещата, които правят най-голяма разлика, са факторите на начина на живот, които ни заобикалят всеки ден, а не генетиката, която наследяваме. И знаем, че начинът на живот на нашите родители и баби и дядовци се е различавал значително от нашия собствен, споделя проф.Гил.
Диетата – основен фактор
Един от основните фактори зад тази „нова епидемия“ е диетата. Затлъстяването при децата започна да се увеличава рязко през 80-те години на миналия век. През 2022 г. над 390 млн. деца и юноши на възраст 5–19 години са били с наднормено тегло, като 160 млн. от тях са със затлъстяване (СЗО).
Затлъстяването в детска възраст е свързано с инсулинова резистентност, хронично възпаление и хормонални промени, които увеличават риска от колоректален рак, рак на гърдата или ендометриума. Според мета-анализ на Фондацията за рак на дебелото черво, хора с висок ИТМ като деца имат значително по-висок риск от колоректален рак в зряла възраст – при мъжете с 39%, при жените с 19%.
Най-важното е, че ефектите от затлъстяването в детска възраст не изчезват с възрастта. Според Фондацията за рак на дебелото черво, мета-анализ , обхващащ повече от 4,7 милиона души, показва, че тези с висок индекс на телесна маса (ИТМ) в ранна възраст са изложени на по-голям риск от колоректален рак в зряла възраст: с 39% по-висок при мъжете и с 19% по-висок при жените в сравнение с тези, които са имали здравословен ИТМ в детството.
Промените в диетата също са променили чревната ни микробиота. Доказано е, че диетите, богати на ултрапреработени храни , намаляват бактериалното разнообразие и увеличават дела на щамовете, които произвеждат провъзпалителни метаболити.
Това допринася за стомашно-чревни заболявания като синдром на раздразнените черва или SIBO , които често изглеждат ендемични сред милениалите – попитайте група от тридесет и няколкогодишни кой от тях страда от стомашно-чревни проблеми и ще откриете, че малко ръце са останали невдигнати.
Алкохолът и „вечните химикали“
Консумацията на алкохол остава значим рисков фактор. Дори умерената употреба вече не се смята за безопасна – етанолът се превръща в ацеталдехид, който уврежда ДНК. Моделът на прекомерна консумация сред милениалите също допринася за риска.
Много бири съдържат перфлуороалкилни вещества (PFAS), свързани с рак на тестисите и бъбреците, което допълнително увеличава опасността.
Недоспиване и хроничен стрес
Спим по-малко и по-зле от предишните поколения. Последните проучвания показват, че милениалите и поколението Z спят средно с 30-45 минути по-малко на нощ от бейби бумърите, до голяма степен поради нощното излагане на екрани и социални медии. Тази изкуствена светлина нарушава освобождаването на мелатонин, антиоксидантен хормон, който регулира клетъчния цикъл.
Хроничната липса на сън не само нарушава възстановяването на ДНК, но и намалява защитните ефекти на мелатонина срещу рака. Намалените нива на този хормон са свързани с намалена способност за противодействие на оксидативното увреждане на ДНК и повишената клетъчна пролиферация.
Освен това, нарушените циркадни ритми пречат на експресията на гени, които са ключови за възстановяването на ДНК . Това означава, че мутациите се натрупват с течение на времето, увеличавайки риска от туморообразуващи процеси.
Хроничният стрес води до повишени нива на кортизол, който насърчава инсулинова резистентност, хипертония и отслабване на имунната система. Изследванията показват, че хора с високи нива на стрес са до два пъти по-склонни да развият рак.
Рискове от самолечение
Честата употреба на парацетамол е свързана с повишено увреждане на черния дроб и възможно увеличение на риска от рак на черния дроб. Оралните контрацептиви , използвани за много дълги периоди поради забавено майчинство, леко увеличават риска от рак на гърдата и маточната шийка, въпреки че предпазват от рак на яйчниците и ендометриума.
Освен това, продължителната употреба на антиациди и антибиотици е свързана с повишен риск от рак на храносмилателната система чрез косвени механизми, като канцерогенни съединения или чревна дисбиоза (дисбаланс в чревната микробиота).
Какво можем да направим?
Прогнозите са тревожни – до 2050 г. случаите на рак се очаква да нараснат от около 20 милиона през 2022 г. до близо 35 милиона, което представлява увеличение от почти 77%. Тази тенденция е особено изразена при храносмилателните и гинекологичните тумори, които все по-често засягат млади хора.
Ние сме поколението на непосредствеността, тревожността и хапчетата за бързо решение. Но не всичко е загубено – можем да поемем контрол над много от факторите, които подкопават здравето ни, още днес. Приемането на по-здравословни навици не само намалява рисковете, но и подобрява качеството на живота ни в едно бъдеще, което вече не изглежда толкова далечно, колкото ни се иска, заключа проф. Гил.







Новини - теми










Чрез референдум: Словенците отхвърлиха легализиране на евтаназията
Строят 9-етажен медицински център срещу стадион „Локомотив“ във Варна?
Созопол остава с един личен лекар, тенденцията застрашава и други градове
Магнитна буря регистрирана в България, очакват се нови смущения
Често срещано лекарство за диабет е свързано с „изключително дълголетие“ при жените
Защо толкова много милениали се разболяват от рак?
Възрастните деца и натискът да бъдем перфектни
Дарение с мисия: „Сърце за двама“ подкрепя Центъра по репродуктивно здраве към Клиника НОВА
РЗИ–Варна с поредица инициативи за Международния ден без тютюнопушене
Шестима натровени с диви гъби са лекувани в шуменската болница
Трафикът трови центъра на Букурещ, предлагат въвеждане на зони с ниски емисии
Седмичен ръст на случаите на варицела във Варна
Променят капитала на две лечебни заведения във Варна
8 причини задължително да включите зелето в менюто си
Край на пломбите от амалгама, ще се използват само при медицинска необходимост
Кестените – вкусът на есента и съкровищница от ползи за здравето
УМБАЛ „Св. Марина” - Варна с безплатни прегледи за ранно откриване на рак на простатата
Кофеинът може да се окаже съюзник, а не враг на сърцето
Експерти: Социалните мрежи водят до рязко влошаване на психичното здраве на децата, МОН обсъжда национални ограничения
Осигуряват безплатен репродуктивен скрининг на 156 варненски двойки
Медицински център „Одесос“ отваря врати във Варна



RSS Новини