Сметната палата за КОВИД: Осигурени са достатъчно средства и ваксини, но смъртността у нас е сред най-високите в света

Въпреки предприетите своевременни и последователни действия на здравните власти и осигурените значителни средства за защита на живота и здравето на хората в условията на пандемия от COVID-19, България е една от страните с най-висока заболеваемост и смъртност от COVID-19 в света. За това допринася липсата на ефективна ваксинационна кампания.

Независимо от достатъчните количества и възможности за свободен избор на ваксина, страната отчита бавен процес на ваксиниране и едва около 30 процента ваксинално покритие.

Това е заключението в доклада на Сметната палата след извършен одит „Изпълнение на мерките в здравеопазването във връзка с COVID-19“ за периода от 01.02.2020 г. до 31.12.2021 г., който е публикуван на интернет страницата на институцията. Докладът предоставя обобщена информация не само са предприетите мерки и тяхната реализация, но и за отражението на пандемията върху цялата здравно–осигурителна система, както и върху социално-икономическия живот у нас.

Друг важен извод от направения одит е, че в началото на пандемията от COVID-19, в резултат на строгите противоепидемични мерки, е постигнато значително по-ниско равнище на извънредна смъртност в България в сравнение със средната за ЕС. През 2021 г. се наблюдава обратната тенденция - средната извънредна смъртност в България значително надхвърля тази в ЕС.

От осигурения значителен финансов ресурс за 2020 г. и 2021 г., изразходваните средства за подкрепа на персонала, пряко ангажиран с дейностите по предотвратяване разпространението на COVID-19, значително превишават средствата за лекарствени продукти и ваксини.

Констатациите на Сметната палата:

1. Създадена е подходяща нормативна основа за ефективно управление на пандемията чрез законосъобразно и своевременно въвеждане на противоепидемични мерки и контрол върху тяхното прилагане. Определен е правителствен подход и изискване за приемане на национален план за готовност и действие при епидемия и пандемия. Още през януари 2020 г., преди обявяването на пандемията от СЗО, стартира създаването на необходимата организация за ограничаване на разпространението, диагностика, лечение и наблюдение при COVID-19, въвеждане на противоепидемични мерки и издаване на препоръки и указания за изпълнението им. Липсата на ефективно функциониращ орган за цялостната организация, координация и управление на дейностите по плана възпрепятства през 2021 г. реализирането на възприетия подход към управлението на пандемията.

2 . Осигурени са оптимални възможности и достатъчно финансови средства за:

- провеждане на клинични и лабораторни изследвания на заболели от COVID-19;

- преструктуриране на легловия фонд в лечебните заведения за болнична помощ и за субсидирането им за поддържане на готовност при пандемия;

- закупуване на медицинска апаратура, лични предпазни средства и лекарствени продукти.

По бюджета на Министерството на здравеопазването отчетените разходи за предотвратяване на разпространението и за лечението на COVID-19 са близо 668 млн. лв. за 2020 г. и над 746 млн. лв. за 2021 г. Общо разходите, трансферите и плащанията по бюджета на МЗ за периода от 01.03.2020 г. до 31.12.2021 г. са в размер на около 1,4 млрд. лв., като приблизително 50% от средствата (746 млн. лв.) са разходвани за подкрепа на персонала.

Разходваните средства за ваксини са над 238 млн. лв., а за лекарствени продукти – близо 167 млн. лв. В същото време, извършените разходи във връзка с изпълнение на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 са 850 хил. лв. От държавния бюджет са осигурени 80 на сто от средствата за извършените плащания по плана, 20% са средства от Европейския съюз.

3. Установяването на случаите на COVID-19 се извършва в определените от министъра на здравеопазването клинични лаборатории, които постепенно нарастват от три в началото на пандемията, до 97 към края на 2020 г. и 123 към края на 2021 г. Неравномерното териториално разположение на определените лаборатории в лечебни и здравни заведения обаче затруднява бързия и лесен достъп на значителна част от населението в малките населени места и три областни града.

За периода от началото на 2020 г. до края на 2021 г. за установяване на COVID-19 са направени общо 7 459 348 тестове, от които 747 108 са положителни и потвърдени случаи, като броят на потвърдените случаи през 2021 е 2,5 пъти по-голям от този през 2020 г.

4. Заплатените средства през 2020 г. и 2021 г. от НЗОК за лечението на хоспитализирани пациенти, диагностицирани с COVID-19 по клиничните пътеки, са близо 320 млн. лв., а по клиничните процедури - 206 млн. лв. За същия период заплатените средства от НЗОК за работа при неблагоприятни условия възлизат на над 1 млрд. лв. Най-много средства за работа при неблагоприятни условия са заплатени на изпълнителите на болнична медицинска помощ - общо над 756 млн. лв.

5. От екипите на Центровете за спешна медицинска помощ са обслужени 670 244 спешни пациента, което представлява 90 на сто от всички потвърдени случаи. Обслужените пациенти в дома са 463 841, или 70 на сто.

От общопрактикуващите лекари са обслужени 634 627 пациента с COVID-19, (85 на сто от всички потвърдени случаи). Извършени са 581 707 първични прегледи и 231 496 вторични.

6. За периода 2020-2021 г. в лечебните заведения за болнична помощ са хоспитализирани 211 760 пациента, или 28 на сто от общо потвърдените случаи. В интензивно отделение са настанени 17 783 пациента, или 8,4 на сто от хоспитализираните, лекувани в условията на липсващ утвърден медицински стандарт в България „Анестезиология и интензивно лечение“. През 2021 г. броят на хоспитализираните нараства близо три пъти в сравнение с 2020 г. Най-голям е броят на хоспитализираните в областите София-град, Пловдив, Варна и Благоевград. Най-много пациенти постъпват в интензивно отделение в София град (4 309), Русе (1 308) и Пловдив (1 253).

7. По данни на Министерството на здравеопазването за периода 2020-2021 г. лицата, поставени под задължителна изолация и задължителна карантина, са общо над 1,9 млн. души. Реалният им брой е по-голям от посочения поради невъзможност на информационната система да експортира реалния брой по различни причини (повторно заболяване, смяна на адрес, преминаване от една категория в друга и др.)

Осъществени са близо 250 хил. проверки от РЗИ, в т.ч. съвместно с органите на МВР, БАБХ и общини, за спазване на въведените временни противоепидемични мерки. Платените глоби и имуществени санкции обаче са незначителни в сравнение с наложените за нарушение на противоепидемичните мерки.

8. Към 31.12.2021 г. са доставени 8 331 795 дози ваксини, които са достатъчни за подлежащото на ваксиниране население, както и за пребиваващите и преминаващите през страната лица. Хората със завършен ваксинационен курс са едва 29,8 на сто от подлежащото на ваксинация население. Лицата със завършен ваксинационен курс са най-много във възрастовата група от 40 до 69 години – над 1 млн. души (56% от общо ваксинираните лица).

Вследствие на ниския темп на ваксиниране в страната се появява риск от бракуване на закупените ваксини поради изтичащ срок на годност. Взема се решение за препродажба или дарение на неизползваните и налични количества. Общо в периода 2020-2021 г. са дарени и препродадени 643 980 дози. През 2022 г. е извършено и дарение на още над 3 млн. дози.

9. В началото на пандемията стриктното прилагане на въведените противоепидемични мерки и дейности води до ограничаване на заболяемостта и намаляване на смъртността от COVID-19. През 2021 г., независимо от осигурените количества ваксини, поради ниското ваксинално покритие съществено нарастват умиранията, като се регистрират два пика - през 13-та и между 43-та и 45-та седмица. Причината за високата заболеваемост и смъртност е липсата на ефективно провеждана ваксинационна кампания.

По данни на Министерството на здравеопазването от COVID регистъра, за периода от началото на 2020 г. до края на 2021 г. от COVID-19 са починали общо 29 238 лица, от които 8 031 през 2020 г., в т.ч. 100 души са медицински персонал, и 21 207 през 2021 г., в т.ч. 78 души медицински персонал. От починалия медицински персонал броят на лекарите превишава този на медицинските сестри.

Най-висока смъртност от COVID-19 е регистрирана в София град, най-малка - в област Търговище. Най-висока смъртност е регистрирана сред лица на възраст между 70-79 години – общо 10 894 души, и сред лица на възраст между 60-69 години - общо 7 114 души. Най-ниска е смъртността на лицата на възраст между 0-19 години – 24 души, и лица над 90 години - 724 души. По данни на НСИ през 2020 г. умиранията от COVID-19 са 6,9% от всички умирания в страната, а през 2021 г. - 18,5%.

Данните показват, че в началото на пандемията с въведените и прилагани противоепидемични мерки в България е постигнато значително по-ниско равнище на извънредна смъртност в сравнение със средната за ЕС, като тази тенденция се запазва до декември 2020 г., когато е регистриран първият пик на смъртност в България.

През 2021 г. се наблюдава обратната тенденция и средната извънредна смъртност у нас значително надхвърля тази в ЕС. По-голямата част от държавите членки на ЕС отчитат значително намаляване на извънредната смъртност през 2021 г., с изключение на България (от 14, 2 на сто на 38 на сто), Словакия ( от 10,5 на сто на 35,7 на сто), Естония (от 2,3 на сто на 19,4 на сто) и Латвия (от 1,5 на сто на 21,7 на сто). Всички други държави от ЕС, които отчитат съществено намаляване на годишна извънредна смъртност през 2021 г., имат бързо нарастване на броя на ваксинираните лица и високо ниво на ваксинално покритие.

10. Освен ефектите върху функционирането на здравната система, живота и здравето на хората, COVID-19 има значителен социално-икономически ефект. Високата заболеваемост през 2021 г. води до двойно увеличаване на издадените болнични листове с диагноза COVID-19, в сравнение с издадените през 2020 г. - от около 204 хиляди броя на близо 423 хил. броя.

През 2020 г. общата изплатена сума за обезщетения за временна неработоспособност поради COVID-19 е в размер на над 68 млн. лв. През 2021 г., поради значително повишената заболеваемост, тя се увеличава почти двойно и възлиза на близо

140 млн. лв. Изплатените средства натоварват бюджета на Държавното обществено осигуряване, а значителният брой дни, които лицата прекарват в отпуск поради временна нетрудоспособност вследствие на COVID-19, води до неблагоприятни ефекти върху икономическия, социалния и културен живот в страната.

В резултат на извършения одит се отправят 11 препоръки към министъра на здравеопазването. Той трябва да предприеме мерки за изпълнението им и да уведоми писмено за това председателя на Сметната палата в срок до 31.10.2024 г.

ПРИЯТЕЛИ: 0.3 + 0.4	Бургас Казанлък Монтана Сандански	BG16RFOP002-2.073-1758-C01
Moreto.net във Facebook