„Четете каквото Ви харесва“. Това трябва да е първото послание на учителите към новото поколение ученици, ако искаме да го спечелим за книгите. Защото мотивация за четене се постига, когато отделната личност е в центъра на този процес и се зачитат нейният вкус и емоции. Това бе основен акцент в дискусиите по време на конференцията „Четене с любов и разбиране“, организирана от МОН в рамките на Националната програма „Умения на фокус“.

Във форума екип от учени от университети, БАН и неправителствени организации представиха концептуален проект за учебни програми за четене с разбиране (за разширена подготовка), центрирани около предложени от ученици текстове и културни продукти. Това ще даде възможност учещите да бъдат стимулирани да четат, без да има елемент на задължителност. Предпочитанията и вкусовете на учениците обаче са само отправна точка на сериозни образователни маршрути, по които чрез устойчиви „мигриращи“ сюжети и мотиви, идеи и ценности учителите ще водят читателите към по-дълбоките пластове на културата.

Проф. Александър Кьосев от СУ „Св. Климент Охридски“ посочи, че младите четат все повече дигитално.

В рамките на форума бяха представени изследвания за културно-консумативните практики на юношите между 13 и 18 години в социалните мрежи, както и концепция за примерни тестове за измерване резултатите от прилагането на експерименталните програми и сценарии за състезания и игри, мотивиращи интереса и положителната нагласа към четенето в различните образователни етапи.

По националната програма предстои 150 учители от цялата страна, организирани в училищни екипи, да разработят програми за четене с разбиране. Препоръката е те да включват комбинирано четене – на хартия и дигитално. При по-малките – повече на хартиен носител (тъй като при тях разбирането при екранното остава на по-ниско ниво), а при големите – с включване на визуални елементи, защото те разбират повече чрез преживяване, влияят се от авторитети в социалните мрежи – кой какво препоръчва, влияят се и от алгоритмите, които им „показват“ определена литература.

Разчита се груповото четене – представянето на любимите книги, споделянето на емоционалните преживявания, коментарите от ученици и учител, да породи общности от четящи с удоволствие и разбиране.