Край североизточната крепостна стена на града, над морския бряг е заградено с тел празно пространство от около 10 декара за общинска зеленчукова градина. По-късно на още 4 декара са засадени вишневи дръвчета. Скоро това място става любимо на варненци. Във вишневата градина са построени кафене и бюфет, където се продават напитки и мезета. Иззидан е и шадраван, от който блика бистра изворна вода. Място, от което се открива възхитителна гледка към морето.

Годината е 1862-ва

Така започва разказ за началото на Морската градина по години на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" във Варна.

И продължава:

1881 г. Кметът на града Михаил Колони решава да направи хубав приморски парк, който да започва от сегашния вход на Морската градина и стига до Пантеона. Общинските съветници приемат това предложение с недоверие, но все пак отпускат малка сума за създаването на парка.

Знаменателно е изказването на далновидния кмет: “Ако не днес, то утре, тая широка гледка ще бъде тясна за разходка на варненските граждани и вие с рамо ще си пробивате път, за да се разхождате”.

1888 г. (17 октомври) Из протоколите на Варненската община:

“Посадени 130 дръвчета. Да се запази мястото между приморската градина и гробищата само за обучаване на войници и за разходка, като е забранено там да се пасе добитък.”

1895 г. Варненската Морска градина започва да се уголемява и разхубавява, когато ръководството на нейната уредба е възложено по договор за три години на специалиста паркостроител Антон Новак. Неуморният Новак пренася с каруци ценни дървета и храсти от близките край Варна гори, от Лонгоза и Странджа, като сам облагородява много растителни видове. От Средиземноморието са внесени редки красиви дървета и храсти, които той приспособява към местния климат.

През първите години на работа в градината всичко се извършва на ръка – засаждане, окопаване, но най-трудно е поливането. Вода се докарва в бъчви с каруци от градските чешми. Разнася се с кофи и лейки и така се поливат първите насаждения в Морската градина.

Само няколко години след идването на Антон Новак във Варна Морската градина си спечелва славата на най-красивият парк на Балканския полуостров.

1901 г. Варненският общински съветник д-р Иван Басанович в два свои доклада за благоустройството на града отделя място и на морската градина – да бъде разширена до Евксиноградското шосе, да се оставят в нея площи за игрища, да се построи естрада, да се увеличи броят на пейките, да се пастрои казино, да се направи крайбрежна алея за разходки, да се предвидят средства за постоянно поддържане на парка.

1906 г. По предложение на проф. Парашкев Стоянов – известен лекар, професор по хирургия, Цар Фердинанд решава да открие Морска биологична станция с аквариум във Варна и градските власти му отстъпват терен безвъзмездно. Сградата на Аквариума е проектирана от арх. Дабко Дабков, а основният й камък се полага през 1907 г.

1908 г. По случай 30 години от Освобождението на България се създава комитет “Българско Възраждане”. Целта на комитета е да се поставят паметници на бележити българи от Възраждането и така да се оформи в градината сегашната “Алея на Възраждането”.

До 1914 г. Варна се осветява от газови фенери, които се обслужват от служители, назначавани от общината. През лятото на 1914 г. е завършена електрическата инсталация в градината. Поставени са 100 лампи по алеите, както и в бюфета на морската градина.

1926 г. Основите на Морските бани – такива, каквито ги познаваме днес – се полагат на 7 май 1925 г., а официалното им откриване става на следващата година – тогава Варна посреща 1100 чуждестранни курортисти.

1928 г. Открито е Морското казино близо да главния вход на градината.

1934 г. (14 юли) Из протоколите на Варненската община:

„Да има специален човек да бди за чистотата в градината, като прибира непреривно всички неща, като книги, разни кутии и пр. хвърляни от публиката, която не спазва чистотата в обществените места, защото това ни сочи още като стари ориенталци. А известно е, че чистотата е една културна проява.”

„В района на морската градина през банския сезон да не се допуска продажбата на семки и др. подобни, които правят нечистотии. Да не се допуска просията, особено в градината. Да се вземат мерки чрез полицията да не се допускат в града просяци от други градове, които идват през сезона.”

1939 г. По проект на арх. Георги Попов е изграден главният вход (колонада) на Морската градина.