На 6 януари 2023 г. се честват и 175 години от рождението на Христо Ботев. На паметника му в 11:00 ч. Морската градина във Варна ще бъдат положени цветя и венци.

Паметникът на Христо Ботев в Морската градина на Варна е първият положен в Алеята на Възраждането през 1911 година, за чието съществуване днес благодарим на създадения по онова време комитет ”Българско Възраждане”. Идеята възникнала спонтанно сред група съученици от варненската Мъжка гимназия, когато на 24 май 1907 г., на връщане от традиционната среща на випуска, минавали по главната алея на Приморската градина, разказва Николай Савов в "Паметниците на Варна". Всред тъмния листак на алеята те били завладени от едно особено чувство, което по-късно в преамбюла на учредителния протокол на комитета описали така:

“Тук в тоя омаен кът на нашето отечество, на брега на морската градина, инициаторите намислиха да дадат среща на нашите велики народни дейци, да ги наредят един до друг, примирени от временните си различия, да ги поставят да си шепнат, на вечен покой, всред благоуханието на розите и тихия лъх на морския зефир и всред гръмливия рев на страховитата."

Бул. "Хр. Ботев" - Настоящата Алея на Възраждането

На 15 февруари 1908 г., кандидат-членовете на комитет ”Българско Възраждане” се събрали в салона, единодушно с член първи от гл. І те конституирали комитета и неговото име. Член втори посочва, че “Целта на комитета е да въздигне в Варненската морска градина 22 памятници, от които двадесет на български деятели от Възраждането насам до Освобождението, един памятник на Науката или Възраждането и един на Свободата”.

От устава става ясно, че средства за първия паметник в алеята са дарени от инициаторите на комитета:

“Памятникът в чест на Хр. Ботев, който се строи пръв се въздига от инициаторите. Никакви помощи от външни лица не се приемат за този памятник”.

Привилегията да построят Ботевия паметник инициаторите не отстъпили на никого. Според член 14, член на Комитета може да стане всеки, който внесе 100 лева, а който внесе 5000 лв. и повече, става почетен член."

Паметникът на Ботев - вестник Светкавица от 17/05/1910 г.

Варна, 18 май 1910 г., часът е 10,30 ч

Много хора са се събрали в Алеята на Възраждането, там където скоро ще бъде построен първият паметник в алеята, този на Ботев. Кметът на града Иван Церов, митрополит Симеон, окръжният управител Димитър Ралчов, комендантът полковник Перикли Енчев, настоятелството на комитета “Българско Възраждане”, културни, спортни, просветни и емигрантските дружества в града, също са тук. Митрополит Симеон и още четирима свещеници освещават мястото, следват тържетствени речи, а след тях високо и изразително инж. Бърнев прочел текста на Акт за полагане на основен камък, съчинен от него и изписан художествено върху пергаментова хартия от чертожника Георги Самсаров.

Какво пишело в Акта за полагане на основния какък:

”В царуването на Негово Величество Фердинанд І-ий, Цар на Българите, на Августейшата му съпруга Нейно Величество Царица Елеонора и на Негово Царско Височество престолонаследника Княз БорисТърновски, днес, 18 май 1910 година в присъствието на Варненский Митрополит Негово Високо Преосвещенство Симеон Преславски, Варненски градски кмет Иван Церов, коменданта на гр. Варна полк. Перикли Енчев, настоятелството на комитета “Българско Възраждане” в гр. Варна в състав: председател – Харалан Николов, членове – инж. Бърнев и д-р Божидар Ючормански, Андрей Муцев, Коста Ранков, д-р Трифон Иванов, д-р Панайот Ранков, арх. Дабко Дабков, инж. Филип Златаров, д-р Димитър Аршинков, представителите на всички културни дружества в гр. Варна и при стечението

на варненското гражданство, тържествено се положи в Варненската приморска градина “Сан Стефанска България” основния камък на памятника в чест на великия български патриот поет-революционер

Христо Ботев, който се е борил и пролял своята кръв за свободата на милото ни отечество”.

Пергаментът с Акта бил завързан тържествено и поставен в заварена цинкова кутия. В дълбоко изкопана и иззидана дупка в североизточния ъгъл на бъдещия паметник бил поставен основния камък.

Христо Ботев заедно с Никола Славков и Иван Драсов, седнали около маса, на която са сложени череп, пистолет и сабя

Автор на паметника на Ботев във Варна е Жеко Спиридонов, който по това време преподавал в Рисувалното училище в София.

За изображение за типа на бюста той използва литография създадена по снимката на Христо Ботев заедно с Никола Славков и Иван Драсов.

Инж. Бърнев и членове на комитета “Българско Възраждане“ пред паметника на Христо Ботев

27 юли 1911, 8 сутринта.

Множество хора се тълпят пред поставения бюст на Ботев, покрит с бял плат. Митроополит Симеон освещава паметника и отслужва молебен за здраве. Председателят на комитета Николов зачита телеграма от съпругата на Ботев - Венета Ботева, която изказва съжаление, че поради физическа слабост няма да може да присъства, моли да бъде предадена нейната признателност на комитета.

“Трогната от поканата за откриване памятника на покойния ми мъж, аз благодаря за признателността към заслугите на покойния”.

Хиляди хора посетили паметника, а музикантите от духовия оркестър на 8-и пехотен Приморски полк на два пъти си събирали инструментите и на два пъти, за радост на публиката, се връщали и продължавали да свирят. Вечерта в салона “Прошек” театрална трупа “Смях и сълзи” представила пиесата “Лов на мъже”. Събраната сума актьорите предоставили на комитета за издигането на следващия паметник – на Васил Левски.

Вижте запазена реликва - личното тефтерче на Христо Ботев