България, като част от Европейския съюз, ще следва общата политика и няма да се извършва ваксинация по дребните преживни животни. Това съобщи министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов на пресконференция в МЗХ. Той посочи, че такива решения не могат и не трябва да се вземат под натиск, емоционално или прибързано. По думите му, действията трябва да бъдат основани единствено на науката, опита и фактите – в интерес на българското животновъдство.

„Именно експертите и ветеринарните лекари са в основата на това решение. Повечето земеделски стопани от сектор „Животновъдство“, както и преработвателите, подкрепят тази позиция“, отбеляза министър Тахов. Той подчерта, че за това има реални основания, тъй като пикът на заболяването вече е преминал. По думите му, заболеваемостта е в спад, а огнищата се ограничават успешно в рамките на установените зони, в резултат от последователната работа и прилаганите мерки.

Министърът уточни, че взетото решение е професионално, обосновано и съгласувано с европейските институции. „Отговорността на един министър не е да търси лесното решение, а правилното, което се основава на науката. Това е нашият дълг пред фермерите, обществото и държавата“, категоричен бе д-р Тахов.

Ресорният заместник-министър Стефан Бурджев посочи, че трябва с общи усилия да се справим с проблема без ваксинация и призова фермерите да спазват мерките за биосигурност. „Провеждаме регулярни срещи с представители на държавите, с които имаме най-голям търговски обмен извън ЕС, за да изолираме всякакви съмнения и спекулации, които могат да нарушат дългогодишното ни партньорство и изграденото доверие“, отбеляза той.

Директорът на дирекция „Политики по агрохранителната верига“ доц. д-р Илиян Костов направи кратка ретроспекция на заболяването от началото на годината до момента. Той припомни, че за този период са установени около 187 огнища на болестта в осем области на страната. Общият брой на засегнатите животни е 23 000.

Доцент Костов увери, че всички огнища са ликвидирани, с изключение на област Пловдив, където към момента са обеззаразени над 120 огнища с около 17 хил. животни. „В най-засегнатата област – Пловдив, повечето огнища са вторични, т.е. установени във вече инфектирани населени места. Това показва, че заболяването към момента не се разпространява извън вече контролираните зони“, уточни той. По думите му през цялото време – от първото огнище, през пика и до сега, когато се наблюдава затихване на заболяването – са се извършвали сериозни анализи, наблюдение и контрол. Доц. Костов подчерта, че всяка стъпка е съгласувана с ЕС и отбеляза експертното си мнение, че все още ваксинация не е необходима, което се доказва и от разработените индикатори за мониторинг на заболяването, които са част от плана за ваксинация. Той също отбеляза, че в Европа подобна мярка не е прилагана от 23 години, въпреки случаи на заболяването в Испания, Гърция и Румъния.

Директорът на Българската агенция по безопасност на храните д-р Светлозар Патарински съобщи, че през последните две седмици – от средата на октомври – са обявени три нови огнища – по едно в областите Пазарджик, Пловдив и Кюстендил. „Наблюдава се ясно намаляване на броя на новите случаи – от около 20–30 седмично през лятото, до едва 1-2 седмично в момента. През настоящата седмица няма регистрирано нито едно. Засегнатото поголовие представлява близо 2% от общия брой дребни преживни животни в страната, което не обосновава необходимост от ваксинация“, посочи той. По отношение на разходите д-р Патарински каза, че в случай на ваксинация само надзорът за една година ще струва около 2,5 млн. лева. Изплатените обезщетения към фермерите до момента са около 4,8 млн. лева, като се очаква сумата да достигне близо 10 млн. лева. „Общият размер на направените и предстоящи за изплащане разходи за заболяването се изчислява на приблизително 12,5 млн. лева“, уточни още той.

Доц. д-р Койчо Коев, директор на Центъра за оценка на риска по хранителната верига, посочи като важен акцент ранното откриване на заболяването на ниво стадо с цел бързо ограничаване. Той призова фермерите и ветеринарните лекари да наблюдават отблизо и редовно животните чрез клинична инспекция.

Д-р Деница Динчева, директор на дирекция „Животновъдство“ в МЗХ, подчерта, че подпомагането в такива ситуации е важен елемент за подкрепа на засегнатите животновъди. „В тази връзка, след взето решение на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“ от септември, засегнатите от ограничителните мерки фермери ще бъдат компенсирани за част от разходите за отглеждане на животните чрез държавна помощ от типа „де минимис“. За покриване на част от разходите за отглеждане на животните за периода, в който същите бяха ограничени от възможността да пашуват, е определена ставка в размер до 16,00 лв. на едно животно“, информира тя.

Според д-р Борис Борисов, директор на дирекция „Здравеопазване, идентификация и хуманно отношение към животните“, недостатъците на ваксинирането са, че за постигане на т.нар. „стаден имунитет“ трябва да се обхване най-малко 90% от поголовието при ваксинационната кампания, а това е малко вероятно предвид създалото се напрежение сред фермерите и нежеланието на голяма част от тях да ваксинират стадата си.