През 2027 ще започне да функционира новата Европейска система за търговия с емисии, ЕСТЕ-2, в която вече ще се включат домакинствата, сухопътният транспорт, сградният фонд и малкият бизнес. Целта е да се намали използването на изкопаеми горива от крайните потребители – с надеждата да се насърчи енергийната ефективност и електрификацията. Това каза Райна Ангелова, старши експерт „Енергия и климат“ към WWF България и автор в Климатека, в предаването „Чиста енергия“ на Блумбърг България с водеща Вероника Денизова.

Европейската система за търговия с емисии (ЕСТЕ) работи на принципа „ограничаване и търговия“ – определя се общ таван за емисии парникови газове, който намалява всяка година. Издават квоти, които предприятията могат да купуват и продават. ЕСТЕ е въведена през 2005 г. и е основният инструмент на ЕС за борба с климатичните промени за намаляване на емисиите на парникови газове. Системата покрива над 10 000 инсталации и включва електроцентрали, промишлени инсталации и авиационния сектор в 27-те държави членки на ЕС, както в Исландия, Норвегия, Лихтенщайн, а от 2020 г. е свързана със системата на Швейцария. Всяка квота е равна на един тон емисии на въглероден диоксид.

Таванът се определя ежегодно от ЕК и представлява общото количество допустими емисии за съответната година. Този лимит спада с всеки изминала година и ако дадена инсталация е надвишила отпуснатите си количества, трябва да закупи допълнителни квоти от пазара.

„С намаляването на тавана намалява предлагането на квоти за въглеродния пазар.“

От 2005 до 2025 г. емисиите от секторите, обхванати от схемата, са намалени с над 40%, а от търговете са генерирани милиарди приходи, които страните могат да влагат в зелени проекти, а цените са нараснали от 5 до 15 евро преди 5-6 години до между 70 и 100 евро за тон днес.

„Това дава силен икономически стимул за декарбонизация. С тези приходи се подпомагат инвестициите във възобновяеми източници, енергийна ефективност и иновации.“

България се включва в ЕСТЕ от 2010 г., като системата обхваща ТЕЦ, химическа промишленост и металургия, а събраните средства са 14,5 млн. евро от авиационните квоти и 4,36 млрд. евро от индустриалните инсталации в периода 2020-2024 г., които се насочват към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“

Въпреки това, Ангелова коментира, че отчетността и прозрачността за разходването на тези средства е ограничена и няма ясни доказателства дали средствата са използвани за намаляване на въглеродните емисии, но при политическа воля те могат да бъдат катализатор за декарбонизацията у нас.

„В случай, че в страната има политическа воля за инвестиции в зелена трансформация тези приходи могат да станат гръбнак на бъдещия Национален декарбонизационен фонд.“

А през 2027 г. системата се разширява и ще включи домакинства, транспорта, сградите и малкия бизнес, като целта е редуциране на емисиите от новите сектори с около 40% до 2070 г. Събеседникът каза, че се превижда създаване на Социален климатичен фонд с бюджет от 87 млрд. евро, който да обхване уязвимите домакинства. Средствата ще се използват за саниране, подмяна на отоплителни уреди, електромобили и по-достъпен обществен транспорт.

Според нея това ще отключи реалния преход а България към нисковъглеродна икономка, защото „това е пътят, по който върви цяла Европа, и България няма как да остане изолирана“.

„Очакваме безспорно по-високи цени на въглерода и разширяване на системата, но в същото време ни очакваме и развитие на технологиите, като се разчита на ключови технологии за зеления преход.“

Тя заяви, че вече се работи по ускорена електрификация на обществения транспорт, отоплението, индустрията и се работи по проекти за зелен водород, улавяне на въглерод, интелигентни мрежи, батерии за съхранение на енергия.