Русия увеличава военното си присъствие в Армения, съобщи украинското военно разузнаване, като публикува документ, който според него доказва, че Кремъл разширява базата си в арменския град Гюмри.

Това се случва само дни след като Ереван официално отрече подобни твърдения. На 5 юли украинското военно разузнаване съобщи, че Москва струпва допълнителни сили в региона с цел да засили влиянието си в Южен Кавказ и да „дестабилизира глобалната сигурност“.

Арменското външно министерство отхвърли тези обвинения същия ден. Но украинската страна отвърна с нова публикация – този път с копие на предполагаема заповед от командването на Южния военен окръг на руската армия. Според документа се нарежда „попълване“ на личния състав на руската база в Армения, като се поставят конкретни изисквания за психическа устойчивост, бойна готовност и професионална годност. Забранява се наемането на лица, замесени в наркотрафик или разпространение на психоактивни вещества.

Гюмри е вторият по големина град в Армения и се намира на около 100 км от столицата Ереван и само на 3,5 км от турската граница. Този факт му придава стратегическо значение, особено в контекста на напрегнатите отношения между Русия, Турция и Азербайджан.

Руската 102-ра военна база в Гюмри съществува от 90-те години и понастоящем приютява около 5000 военнослужещи, включително изтребители МиГ-29 и зенитно-ракетни комплекси С-300. През 2010 г. Москва и Ереван удължиха договора за наем до 2044 г.

Смятана някога за гарант на сигурността, базата все по-често се поставя под въпрос от арменските власти. През 2023 г., когато Азербайджан си върна контрола над Нагорни Карабах след кратка офанзива, Русия не се намеси – събитие, което сериозно разклати доверието в ефективността на руското военно присъствие.

Премиерът Никол Пашинян многократно заяви, че присъствието на руски войски вече не носи „никакво предимство“ за страната. Армения дори обмисля да замрази участието си в Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), водена от Русия, която е смятана за неуспешен аналог на НАТО в постсъветското пространство.

Междувременно Армения прави усилия за нормализиране на отношенията с Турция и Азербайджан. Ереван сигнализира готовност да отвори отново границата си с Турция – затворена от 1993 г. в знак на подкрепа към Баку заради конфликта в Карабах.

Паралелно с това се наблюдава и обтегнатост в отношенията между Русия и Азербайджан. Смъртта на двама етнически азербайджанци, задържани в Русия за стари престъпления, както и катастрофата на самолет на Azerbaijan Airlines през декември, за която Баку обвини Москва, задълбочиха напрежението.

На този фон Турция – ключов съюзник на Азербайджан – изрази подкрепа за инициативите на Ереван за мир с Баку. Президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Анкара ще подкрепи дипломатическите усилия за трайна стабилност в региона.