Днес е Велика събота - последният ден от Страстната седмица. Това е ден на благоговейна тишина.

Обикновено на този ден се пече великденския хляб - символ на христовата плът /днес най-често козунак/, а който не е успял да боядиса яйца в четвъртък може да го направи сега, пише женското списание Hera.bg.

На този ден се ходи на гробищата, прекадява се и се раздава от боядисаните яйца и хляб за да споменем душите на близките.

На вечерната литургия, вярващите носят хляб и яйца, които се освещават. Свещеникът носи Плащаницата и Евангелието и заедно със събралите се вярващи, носещи запалена свещ обикалят храма.

В полунощ свещеника известява трикратно възкресението с думите "Христос Воскресе", а хората му отговарят три пъти "Во истина воскресе".

На Велика събота отбелязваме погребението на Божественото тяло и слизането в ада на Господа, Бога и Спасителя наш Иисус Христос, благодарение, на Който нашият човешки род е спасен от тлениние и преминал към вечен живот.

Тази сутрин богослужението е посветено на древните пророчества и предобрази на Христос. След вчерашния Велики петък, който заради скръбта остава без литургия, днес се служи Василиева литургия, а вечерта няма служба, защото се очаква среднощното пасхално богослужение. А вярващите казват молитвените слова: "Покланяме се на Твоите страдания, Христе! Покажи ни и славното Си Възкресение!"

На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При погребението на Иисуса присъствали Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф.

Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.

Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.

Състоянието, в което се намирал Иисус Христос след Своята смърт до възкресението Си, ни разкрива следната църковна песен:

(Христе), Ти беше в гроба с тялото Си, в ада - с душата Си, в рая - с разбойника, и на престола - с Отца и Духа, изпълвайки всичко като неописуем.

Като пояснение на тази пасхална песен могат да служат думите на св. апостол Петър:

"Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух, с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница" .

Тук "тъмница" означава царството на мъртвите - ада. "Ад", образно казано, е място, лишено от светлина. В християнството под "ад" се разбира особеното състояние на грешните души, лишени от общение с Бога, т.е. лишени от светлина и блаженство.

Иисус Христос слязъл в ада, за да проповядва и там победата над смъртта и дявола и да изведе оттам за царството небесно душите, които с вяра очаквали Неговото идване.