*“Спортист” е един от най-старите футболни клубове в България. Основан е от български студенти от университета в Константинопол през 1909 г. Те формират футболен клуб “13”, наименован на 13-те му члена. В края на академичната година студентите се връщат в София и техният клуб се установява в столицата. Скоро след това е основан и “Спортист”- Варна. Той е предшественик на ФСФД “Черно море”, разказва Регионална библиотека "Пенчо Славейков" - Варна.

*На 24 май 1914г. “Спортист” се обединява със създаденото на 3 март 1913 г. дружество “Галата”, преименувано по предложение на Карел Шкорпил на старото име на река Камчия – “Тича”. Новото дружество се преорганизира в ученическо спортно-туристическо дружество “Река Тича”, а от 21 януари 1919 г. се нарича само “Тича”.

*Из спомените на варненския журналист Александър Бегажев за началото на варненския футбол:

„По това време във Варна се играеше футбол. Мястото, където се намира Аквариума беше обширна поляна. Почти всеки ден надвечер, а в празник още от сутринта, когато нямаше учебни занятия, тук се събираха десетина-петнадесет момчета на възраст 14-15 години. Те играеха футбол с топки, доставени от Цариград. През летата 1909 – 1913 идваха от Роберт колеж в Цариград техни по-големи братя или близки. Те запознаваха младите футболисти с тънкостите и правилата на играта.“

*През 20-те години на XX век във Варна се играе масово футбол. Почти всяка по-голяма улица в града има свой тим.

През 1923 г. във Варна има 50 спортни клуба и 48 квартални футболни тима

Добиват известност: “Тича”, “Диана”, “Червеният тим”, “Владислав”, “Гранит”, “Шипченски сокол”, “Шипка”, “Български сокол”, “Юпитер”, “Атлант”, “Левски”, “Бенковски”, “Раковски”, “Тигър”, “Надежда”, “Меркурий”, “Аполон”, “Приморец” и др.

СК "Бенковски"

*На мода са раираните фланелки: “Владислав” избира зелено и бяло, “Диана” – бяло и черно, “Тича” – бяло и червено, “Атлант” – бяло и жълто, “Юпитер” – жълто и зелено…

Колодрума

*Варненският колодрум (там където днес е построен ДКС) е наричан от варненци “смъртта за софийските отбори”. Съществува от 1900 г. и е собственост на Варненското колоездачно дружество. От 1927 г. настоятелството на дружеството предприема важна стъпка – превръщане на колодрума в игрище за всички видове спорт. Дават му се форма и размери подобно на Солунския стадиум. Тук най-зрелищни са футболните мачове. Тогавашните “агитки” пристигат на колодрума с животински впряг – със зурли, с тъпани и други “свиркала”.

СК "Тича"

*“Тича” e първият официален регистриран футболен клуб у нас. Отборът печели Сребърната купа на Букурещ през 1925 г. – първият спортен трофей, завоюван зад граница.

Химн на футболен клуб “Тича”:

Хайде, тичанци, ние да вървим,

към нашето мило игрище.

Там ни чака наш’та мила топка,

там ни чака наш’та мила топка.

Лаври и победи да берем,

бъдещето ние да ковем.

Знамето на „Тича“ нек се вее,

Варна нек да се гордее.

Да издигнем ние на висота

туй красиво име на спорта.

В здраво тяло, здрав дух да калиме,

на България да го подариме.

СК "Владислав"

*“Владислав” е първият носител на Царската купа. 30 август 1925 г. на финалния мач за Държавното първенство излизат “Владислав” – Варна и “Левски” – София. Срещата е на столичното игрище “Юнак”. На чужд терен варненските “детелини” демонстрират превъзходство и печелят Царската купа. Лично цар Борис III праща поздравителна телеграма на победителите. Във Варна хиляди варненци се стичат, за да видят купата и да поздравят шампионите.