Към момента изпълняващият функциите главен прокурор в България е Борислав Сарафов (т. нар. и.ф. главен прокурор). Той беше определен от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет да изпълнява тази длъжност след края на мандата на предишния главен прокурор.

За да реши свое дело, Апелативен съд – Варна се обърна с искане към Конституционния съд да установи противоконституционност на норма от Закона за съдебната власт или да тълкува действието й във времето спрямо лицето, определено за изпълняващ функциите главен прокурор, преди влизането на разпоредбата в сила. Става дума за чл. 173, ал. 15 от ЗСВ, който гласи: „При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите“. Законодателят обаче не е уредил изрично действието на нормата по отношение на заварените случаи.

Поводът е образувано в Апелативен съд – Варна дело за възобновяване по глава ХХХІІІ от НПК, заведено по искане на и.ф. главен прокурор. Към момента на подаване на искането – 20.08.2025г. (след 21.07.2025 г.) - той е продължавал да изпълнява функциите, макар 6-месечният срок да е изтекъл. Съдът прецени, че не може да се произнесе по същество без да установи дали лицето, направило искането, към относимия момент е имало процесуална легитимация да инициира производството, т.е. дали е притежавало качеството „главен прокурор“ по смисъла на Конституцията и Наказателно-процесуалния кодекс.

Съдилищата в страната през последните месеци имат разнопосочна практика по такива дела. В свое становище от 02.10.2025 г. Наказателната колегия на Върховния касационен съд прие, че правомощията на и. ф. главен прокурор се прекратяват след изтичане на 6-месечния срок от влизане в сила на разпоредбата на ЗСВ, поради което искане за възобновяване на наказателно дело, подадено от него след 21.07.2025 г., не съставлява валидно сезиране. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет обаче изрази позиция, че законовата норма няма обратна сила и не се отнася до заварените случаи, какъвто е настоящият.

Конституцията дава възможност на съдилищата да сезират Конституционния съд, когато възникнат съмнения за съответствието на приложима по конкретно дело норма с основния закон. В случая приложението на разпоредбата от Закона за съдебната власт към заварено положение повдига съмнения за „допустимостта на несъщинско обратно действие на закона, засягане на правната сигурност, отражение върху статута и функционалната стабилност на орган, чиято позиция и функции са конституционно уредени“, се посочва в искането на Апелативен съд – Варна.

В разглежданото от съда дело страните спорят по приложението на въпросната норма. Представителят на Апелативната прокуратура – Варна смята, че тя има действие единствено за нововъзникнали правоотношения след влизането й в сила. Защитата на осъденото лице твърди, че мандатът на и.ф. главен прокурор е прекратен след изтичане на 6-месечния срок и се позовава на становището на Върховния касационен съд, според което срокът започва да тече от датата на влизане в сила на нормата - 21.01.2025 г., включително за лицата, определени за и.ф. преди тази дата.

Според съдебния състав, двете тези намират частична подкрепа в предходни решения на Конституционния съд по относими дела, но те дават взаимноизключващи се насоки за тълкуване на въпроса.

Апелативен съд – Варна приема, че възникналото съмнение относно конституционосъобразността и правилното тълкуване на ЗСВ не може да бъде преодоляно в рамките на висящото производство без преценка, която е от изключителната компетентност на Конституционния съд. В настоящия случай законовата норма трябва да се приложи след изясняване на това дали лицето, подало искането за възобновяване на делото, притежава правомощията на изпълняващ функциите главен прокурор към момента на сезирането на съда.

„Въпросът за обхвата, действието във времето и приложението на чл. 173, ал. 15 ЗСВ спрямо лица, определени преди влизането му в сила, е неразривно свързан с преценка за неговата съвместимост с конституционните принципи на правовата държава, правната сигурност и стабилността на институционалните механизми за упражняване на конституционните функции на главния прокурор“, се казва в искането на Апелативния съд във Варна. Тричленният съдебен състав счита, че е налице реален конституционноправен проблем, обективиран в практиката, и конкретен правен интерес от произнасяне, а не абстрактен доктринален спор.

По тези съображения съдебният състав сезира Конституционния съд да се произнесе по съответствието на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт с Конституцията и ако това е така, да се тълкува дали разпоредбата има действие само занапред или засяга заварените случаи – лица, определени за изпълняващи функциите на главен прокурор преди влизането ѝ в сила.

Пресслужбата на Апелативен съд – Варна уточнява, че до края на 2025 г. са постъпили 11 искания за възобновяване на наказателни дела, изготвени след 21.07.2025 г. от и.ф. главния прокурор или негови заместници.