Иранският парламент гласува миналата неделя за затваряне на Ормузкия проток – стратегически важна точка за преноса на петрол и природен газ, разположена между Оман и Иран. Протокът свързва Персийския залив с Оманския залив и Арабско море.

Въпреки това, Върховният съвет за национална сигурност на Иран, който има последната дума по подобни въпроси, не продължи с реализирането на плана. Предложението бе разглеждано като ответна мярка на Техеран спрямо израелските и американските удари по ядрени обекти в страната.

Макар че примирие между Израел и Иран влезе в сила във вторник, временно премахвайки надвисналата заплаха от затваряне на протока, това не е първият случай, в който Иран заплашва с блокада, припомня Euronews.

Още през 2011 г. бившият вицепрезидент на страната Мохамад Реза Рахими заяви, че Иран ще блокира трафика през пролива, ако Западът не отмени санкциите срещу страната.

Ормузкият проток има ключова роля за глобалния енергиен пазар заради огромния обем петрол и природен газ, които преминават през него. Според данни на Енергийната информационна администрация на САЩ, през 2024 г. и първото тримесечие на 2025 г. около една пета от световното потребление на петрол и петролни продукти, както и значителни количества втечнен природен газ, са преминали през този маршрут.

Саудитска Арабия, Иран, Обединените арабски емирства, Кувейт и Ирак – всички членове на ОПЕК – изнасят по-голямата част от петрола си именно през Ормузкия проток.

Саудитска Арабия е най-големият износител на петрол и кондензат – по-лека и по-летлива смес от суров петрол, докато Катар е водещ по износ на втечнен природен газ в световен мащаб чрез същия маршрут.

Около 84% от петрола и 83% от природния газ, преминали през протока през 2024 г., са били насочени към азиатските пазари. Основните дестинации са Китай, Индия, Япония и Южна Корея, които общо са поели 69% от всички потоци на суров петрол и кондензат, преминаващи през Ормузкия проток.

Макар Европа да е по-слабо зависима от енергийните ресурси, минаващи през Ормузкия проток, тя също би понесла сериозни икономически последици при евентуално затваряне, поради възможен ръст на световните цени на петрола и газа.

Според анализатори на JP Morgan, ако Иран беше блокирал протока, цената на барел петрол можеше да достигне 120 долара (около 103,4 евро) по бенчмарка Brent. За сравнение, средната цена за барел през 2024 г. е била около 80 долара (68,9 евро).

След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г., делът на руския газ в общия внос на енергия в Европейския съюз спадна значително – от 41% през 2021 г. до около 18% през 2024 г.

През същата година Норвегия се утвърди като водещ доставчик на природен газ за ЕС, с дял от над 33% от вноса. Сред другите основни доставчици са Съединените щати, Алжир, Катар, Обединеното кралство, Азербайджан и все още – в ограничен обем – Русия.