„Мантията“ и „Джани Скики“ на 22 април, „Сестра Анджелика“ на 24 април, 19.00, Държавна опера - Варна, XXIII Великденски музикален фестивал – Варна 2024

В годината, когато светът отбелязва 100 години от смъртта на Джакомо Пучини, Варненската опера представя неговия известен Триптих „Мантията“, „Джани Скики“ и „Сестра Анджелика“ с постановка на Пучиниевия фестивал в Торе дел Лаго, Италия и в продължение на партньорството с Националната опера и балет на Албания.

Публиката ще може да чуе трите едноактни опери на гениалния композитор предпремиерно, на 22 и 24 април, в концертно изпълнение, под диригентството на Якопо Сипари ди Пескасероли.

На Джакомо Пучини принадлежи фразата „Задължително за всеки спектакъл е той да изненадва, да разчувства или да разсмива“. В своя Триптих композиторът следва принципа, като вплита всички тези елементи в една творба, съставена от три едноактни опери. Месец след края на Първата световна война драматичната „Мантията“, лиричната „Сестра Анджелика“ и комичната „Джани Скики“ правят премиерата си в Ню Йорк. Въпреки че драматургично заложен в Триптиха е стилистично-жанровият контраст с три различни епохи, три локации, три настроения, трилогията е замислена като едно цяло.

Сюжетът на „Мантията“ е любовна история с трагичен край, която се случва в романтичния Париж. „Сестра Анджелика“ отвежда зрителите в манастир през XVII век, където едно момиче е затворено заради раждането на извънбрачно дете. Главният герой в комичната опера „Джани Скики“ е замесен във фалшифициране на завещанието на богат мъж, а действието се развива във Флоренция.

Критиката прави паралел между Дантевата „Божествена комедия“ („Ад“, „Чистилище“ и „Рай“) и Триптиха на Пучини („Мантията“, „Сестра Анджелика“ и „Джани Скики“).

Пучини действително се вдъхновява от Данте, както и от интереса си към френската литература и театър, в частност Grand Guignol, където кратки пиеси в контрастни стилове и жанрове често се играят в една и съща вечер. Композиторът се движи от негативното към позитивното, от тъмнината към светлината, от отчаянието към блаженството, от безнадеждността към оптимизма. И трите опери са само с едно действие, без смяна на сцената; във всички присъства мотивът за смъртта; и трите имат като втори план бягство от обстоятелствата в търсене на нов и по-добър живот. Триптихът е последното завършено произведение на Джакомо Пучини, който умира преди да финализира „Турандот“.