Държавата е сключила договори за над 1 млрд. лв. за незаконно строителство на инфраструктурни обекти. Това стана ясно на пресконференция в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

"Това е само констатираното до този момент незаконно строителство като то може и да набъбне. Абсолютно е възможно след местните избори тази вълна от незаконно строителство, която констатираме в държавната администрация, едни бъдещи кметове да я намерят и в местната администрация", посочи регионалният министър Иван Шишков.

Като пример за изхарчени държавни пари за незаконно строителство Шишков посочи случая с АМ Хемус, където са платени над 212 млн. лв. авансово за строителство без необходимите документи на Лот 4 и 5.

Сключените договори за незаконни ремонти на пътната мрежа са за над 733 млн. лв. като към момента държавата е разплатила 50% от тях. Сред тях е и ремонтът на отсечката от АМ "Тракия" Чирпан - Стара Загора.

От 71 проверени ремонти на язовири са констатирани незаконни строителни дейности на 42 от тях. Стойността на договорите в този случай е над 75 млн. лв.

В търсене на решение на проблема, от МРРБ са внесли законопроект за установяване на търпимост на заварените незаконни строежи, но само при условие, че те преминат успешно проверка, която да докаже, че отговарят на съществуващите норми.



"Апелирам Народното събрание да намерим решение и начин, по който това незаконно строителство да бъде регламентирано - да бъде проверено, да бъдат съставени протоколи дали отговаря на законите. Не предлагаме амнистия, а процедура, при която то да бъде проверено. Ще създадем възможност то да бъде обявено за търпимо, но само тогава, когато отговаря на конкретните норми. Защото сега не може да сме сигурни, че строителството отговаря на нормите", посочи той.

На пресконференцията присъства и бившият служебен министър на регионалното развитие и благоустройството Виолета Комитова, която в момента е народен представител от ПГ на "Български възход".

Тя изтъкна, че незаконното строителство у нас има внушителни размери и е извършвано при управлението на различни партии.

Комитова даде пример с пречиствателна станция в Сливен, изградена през 2009, която е с оборудване за около 30 млн. лв., но не може да бъде предадена на ВиК Сливен и не е пусната в експлоатация, защото няма разрешително за ползване. В същото време МРРБ продължава да плаща по около 300 000 лв. годишно за охрана на оборудването, което не може да се използва.

Комитова подкрепи предложението на МРРБ за справяне с този проблем и изрази увереност, че парламентът ще се намери лоби, което да го подкрепи.