Цветен разказ на османския пътешественик и пътеписец Евлия Челеби описва как е изглеждала Варна преди повече от 300 години през неговите очи. Пътеписът е поместен в сборника „Известия“ на Варненско археологическо дружество от 1910 година. Изданието е посветено за спомен на петдесетгодишнината от основаването на Първото българско училище в град Варна и първото богослужение на славянски език, научи Moreto.net.

Главата, озаглавена „Варна преди 260 години“, разказва за морския град по онова време през погледна на Челеби.

„Крепостта е една красива стена, здрава направа, във вид на квадрат и се намира на черноморския бряг. Цялата й окръжност е три хиляди крачки. Само едната й страна е суша, когато другите й страни са снабдени с вал пълен с морска вода. На западната страна има една желязна врата, която се отваря към града. Пред тази врата има мост, по който се минава за града. На четирите й ъгли има четири здрави кули. На всичките й кули има бойници и топове, които са обърнати към пристанището. Вътре в тази солидна крепост има помещения за гарнизона, хамбари и една джамия. Чаршия и хамам няма. Има много муниции и топове“, пише пътешественикът.

Челеби разказва как на западната страна от града имало верига височини с червена земя и десет хиляди лозя.

„Източната страна е една широка равна местност, която се простира до морето. Целият град е разположен на равно място с лозя и градини. Има всичко четири хиляди едноетажни и двуетажни къщи, които са гивгирени и покрити с червени керемиди. Седем махали са мюсюлмански и пет гръцки, еврейски и арменски“, се казва още в пътеписа. Авторът продължава с това, че има близо 40 джамии.

„От хамамите тоя на Пири паша е хубав и широк. От чешмите най-посещавана е тая на молдованския княз „Леспол“, която има сладка вода и е до пристанището. Търговията на пристанището е в ръцете на гърците, арабите и аджемите (персийци). На морското крайбрежие има безброй цели стиви железни пръчки, буци от каменна сол, бъчви, чували с пастърма и всякакъв вид строителен материал. Много е оживено пристанището: хиляди кола идат и се връщат: ежегодно 1500 кораба носят и изнасят стоки по всички морета. Бедните носят седем вида татарски калпаци, а зимно време обличат кожуси с мердифонско платно. Обикновено жените носят фередже от бяла аба и ходят забулени и много прилично. На много места има водохранилища и мюсюлмански читални за корана. Жителите обичат сиромасите и са гостоприемни спрямо гостите и странниците. Варненското грозде, ширата и „гюфтерът“ са прочути. Има управител на митницата, комнадир на крепостта, еничарски сердар, спахийска кехая, одабашия на ризоносците, мюхтесиб и градски субашия“, разказва още тази част от изданието „Известия“.