52 км от автомагистрала „Хемус“ – първи, втори и трети участък, от п.в. „Боаза“ до пресичането с пътя Плевен - Ловеч, ще бъдат пуснати в края на 2024 г.

Това съобщи заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов по време на инспекция на трасето на магистралата на лот 3.

Трите участъка на АМ „Хемус“ са в различна степен на изпълнение и до година и половина за пътуващите от Ловеч и региона пътят до София по новата магистрала ще е по-кратък, каза министър Караджов. Прогнозното откриване на строителна площадка за участъци 4 и 5 е през 2022 г., а за участък 6 - през 2023 г. Целта е изграждането на АМ „Хемус“ в участъка от пътен възел „Боаза“ до пресичането с първокласния път Русе - Велико Търново да приключи до 2026 г.

В момента изпълнението на участък 1 на магистралата от пътен възел „Боаза“ до пътен възел „Дерманци“, включително съоръжението, е 65%. Напредъкът на участък 2 – между пътните възли „Дерманци“ и „Каленик“, е 14%. На участък 3 - от края на пътен възел „Каленик“ до пресичането с път ІІ-35, включително пътен възел „Плевен“, са изпълнени 38% от строителните дейности.

Държавата дължи над 34 млн. лв. с ДДС след приспаднатите аванси за извършени дейности по строителството на лот 2 и лот 3. По първия лот няма задължения. “Важно е бързо да решим въпроса с инхаус договорите и да продължим напред. Иначе има опасност голямата мечта, каквато е построяването на автомагистрала „Хемус“, да се превърне във фиаско“, коментира министър Караджов. Той съобщи, че през февруари е представил в Министерския съвет оперативна информация и е поискал съдействие за разрешаване на казуса.

Министърът бе категоричен, че текущите ремонти и поддръжката на републиканската пътна мрежа трябва да бъдат подновени незабавно. До началото на май трябва да приключи работата на комисията, която проверява всеки сертификат за плащане. Дотогава тя трябва да представи доклад дали реално са извършени дейностите, за които се претендира плащане и на какви цени. Когато са ясни резултатите от проверката, може да започне разплащане към фирмите. То може да стане и директно през Министерството на финансите, обясни регионалният министър.

По време на работната си среща си с кметовете Гроздан Караджов заяви, че сериозният дисбаланс между Северна и Южна България е именно заради разликите в инфраструктурното развитие. „Подобни дисбаланси не са характерни за развитите общества. Въпросът как да издигнем един регион да се развива по-бързо зависи от свързаността с другите региони, както и на държавата със съседните страни“, подчерта министърът.