На 21 януари 1921 г. е приет първият випуск от 27 души и тази дата се приема за началото на Практическото рибарско училище във Варна, припомнят от Военноморския музей в морската столица.

Със заповед по Флота № 53 § 2 от 19 септември 1919 г. за командир на Риболовната школа е назначен лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Борис Станев. След влизането в сила на клаузите на Ньойски договор през 1919 г. обаче формированието преминава към цивилна структура - Министерството на земеделието и държавните имоти.

Специална комисия разглежда възможностите за развитието на училището и решава то да бъде настанено в Созопол – център на българския черноморски риболов по това време. До устройването му там обаче Рибарското училище се помещава в познатата днес сграда на варненския Аквариум.

Дейността на училището е регламентирана с приетия нов Закон за рибарството (декември 1921 г.). На 8 март 1924 г. е обнародван и Закон за Практическото рибарско училище, а на 5 април 1925 г. тържествено се полага първият камък от сградата на училището на о-в Кирик край Созопол. Строежът на сградата е завършен през 1929 г. Открито е официално на 3.10.1930 г., като учениците се преместват от Варна в Созопол.

До закриването на Практическото рибарско училище от него излизат осем випуска с общо 212 ученици. 143 от тях основават рибарската кооперация „България” в Созопол. От тях 56 са пълни сираци след войните, а 72 са с по един родител. Те са обучени на държавна издръжка и получават специализирано образование, което по-късно прилагат на практика. Възпитаниците му могат да строят, ремонтират и да управляват неголеми моторни и ветроходни плавателни съдове, да кърпят и да плетат рибарски мрежи, да осоляват и да консервират риба, да се организират в рибарски групи и кооперации.