Кръговото кръстовище между булевардите „Васил Левски“ и „Цар Освободител“ стана повод за разгорещените дискусии в социалните мрежи и сред варненци. Причината съоръжението да провокира такъв интерес е наклонът, с който е изградено. Затова от Moreto.net решихме да потърсим проектанта инж. Недялко Иванов, за да коментира. За медията Иванов заяви, че това е бил най-удачният вариант за даденото кръстовище, предвид прилежащия терен.

„Районът, който се намира от страната на ВиК е с 6 метра по-висок от този терен, който е вляво под „Цар Освободител“. За да можем да запазим съществуващите сгради, които са новоизградени, се наложи да вдигнем нивото, така че бул. „Левски“ да не ги подкопае. Иначе трябваше да направим една вертикална стена висока 6 метра, която щеше да изглежда още по-грозно. Ако искаме да е равно, трябваше да разпределим тези 6 метра на два пъти по три. Три да са от горната страна и три от долната. Така един етаж от съществуващите сгради щеше да остане скрит.“, обясни специалистът.

Счита, че направеното е възможно най-доброто, имайки предвид терена наоколо. Категоричен е, че с новото кръстовище задръстванията в района отпреди, образували се заради светофарите, ще останат в миналото.

Наклоните в кръстовището са до 4%, което се вписва в допустимите норми за проектиране у нас.

Инж. Иванов заяви, че това кръгово е било само едно от големите предизвикателства при проектирането на булеварда.

„Най-голямото предизвикателство беше, докато постигнем това да убедим експерти и колеги, че е по-удачно да минем на кръгови кръстовища, които по-малко ще задържат движението, отколкото да сложим от двете страни на бул. „Левски“ по два светофара, които биха задръстили.“, каза още експертът. Допълни, че ефектът от кръговите вече е видим. Те пропускат движението. Изграждането им ще осигури преминаването на около 30-40% от движението по-бързо, отколкото при нормалното светофарно регулиране.

„Докато се строиха съоръженията, булевардите работеха. Макар и трудно, но по тях се минаваше. От двете им страни се изграждаха съоръженията, които едно след друго се включиха в движението. Така нито един от булевардите не остана откъснат по време на строителството. Ако бяха традиционни съоръженията, това означаваше всеки един булевард да бъде задържан поне за 6 месеца, докато се изгради съоръжението.“, коментира още инж. Иванов.