Окръжната прокуратура във Варна, която води разследването за бедствието в Аспарухово на 19 юни 2014 година, представи пред медии резултатите от вече изготвената ситуационна експертиза. Синтезирана информация от общо 300 страници научен текст презентира окръжният прокурор Владимир Чавдаров, предаде репортер на Moreto.net.

Експертизата е само малка част от всички доказателствени материали по делото, събрани в общо 70 тома. Според заключенията на общо шест експерти в различни области от Софийския университет и БАН наводнението е било причинено от природен феномен, проявил се в резултат на специфичното съчетание на климатични и ландшафтни, от една страна, и антропогенни фактори – от друга, във водосборите на Темелковото /Западното/ и Източното дере на юг от квартала.

Констатациите сочат, че основният фактор, довел до загубата на 13 човешки живота и нанасянето на големи материални щети, е застрояването на западния охранителен канал. Жертвите се дължат и на недостатъчната осведоменост на жителите на квартала за опасността от наводнение и подготовката им за адекватна реакция за защита. В експертизата си вещите лица констатират, че централните органи на изпълнителната власт – МРРБ, не изпълняват задълженията си за оценка и картографиране на геоложкия риск на територията на община Варна, включително и на пострадалия от бедствието варненски квартал.

От понеделник са планирани действия по предявяване на всички материали от разследването на защитници и адвокати на наследници на пострадалите лица. След като се запознаят, екипът от прокурори ще извърши анализ на целия събран доказателствен материал и ще се произнесе с акт по същество, посочи Чавдаров. Той не се ангажира със срок, в който ще се случи съставянето на акта.

Ето какво гласи останалата част от синтезираната информация от експертизата:

Източникът на наводнението е формиралата се висока вълна вследствие на падналите във водосборите на двете дерета проливни и поройни интензивни валежи и специфичното съчетание на комплекса от природни фактори.

При продължилите два дни – на 18 и 19 юни 2014 г., валежи с прекъсвания според метеорологичната експертиза земната повърхност е била преовлажнена. При създадените специфични водно-физични свойства на почвата и петрографския състав на скалите се създали условия за ограничаване на проникването на валежните води в почвата и подпочвените хоризонти и се формирал повърхностен воден отток. За кратко време и с голяма скорост водата достигнала до коритата на деретата и активизирала свлачищни и срутищни процеси в тях. Свличането на земните маси намалило водопроводимостта на деретата.

Темелковото/Западното/ дере било преградено най-малко на три места. Прегради по пътя на водата са станали и изкоренените от интензивните валежи дървета и храсти. Образувалите се водни басейни в деретата започнали да преливат, разкъсали преградите и формирали висока вълна от кално-каменен поток. Така природният феномен на 19 юни 2014 г. се превърнал в бедствие. По-голямата част от квартал „Аспарухово“ е залят в резултат на проявата на речен тип наводнение с източник Темелковото /Западното/ и Източното дере. Експертите изчислили, че вълната е била с височина 2 – 2,5 метра, с обем - 2 – 2,5 млн. куб. метра и максимално водно количество - 150 куб. метра в секунда.

Високата вълна се формирала в участъците, разположени в извънурбанизираната част на Темелковото дере чрез блокиране на водопроводимостта чрез естествено и изкуствено преграждане. Извънурбанизираната част на деретата не са идентифицирани като потенциално опасни водни обекти. В Националната методика за оценка на риска от наводнения не е включена конкретна методика за оценка на дъждовните наводнения и поради липсата на постоянен воден отток в двете дерета на територията на квартала. По тази причина липсват и мерки за ограничаване на вредното въздействие.

Синоптичната обстановка в деня на бедствието е идентична с тази от 1951 г., когато центърът на изваляване е бил във Варна. Единствената разлика от бедствието отпреди 63 години и това на 19 юни 2014 г. е в центъра на изваляване. На 19 юни 2014 г. той е бил във водосборите на Темелковото и Източното дере, южно от квартал „Аспарухово“.

В станция Варна само за час на този ден между 18 и 19 часа са паднали 24,5 мм, или 33 процента от денонощната валежна сума с максимален интензитет на валежа в интервал от 30 минути от 2,31 мм на минута.

Природният феномен се превръща в бедствие и поради влиянието на антропогенни фактори. Заключението на ситуационната експертиза посочва като основен фактор за дадените човешки жертви и сериозни материални щети застрояването на западния охранителен канал.

Сравнението на регулационните планове на квартала от 1978 и 1989 г. показва, че застрояването се е осъществявало по посока на дерето и все по-голяма част от коритото му. Всички жилищни постройки на ул. „Горна Студена“ от №68 до №50 са построени извън границите на имотите, определени в регулацията от 1989 г., и с голяма плътност на застрояването. Подобна е ситуацията и с домовете на ул. „Гривица“, където строителството е било извършено върху закритата част на западния охранителен канал. Категоричен е изводът на експертите, че жертвите и материалните щети щяха да са значително по-малки, ако тези жилищни сгради не са били изградени в коритото на дерето - на самия път на водата, където ударната сила на високата вълна на кално-каменния поток е била най-голяма. Както е известно, осем души са загинали в една от тези къщи. В същото време обаче тези сгради са поели силата на ударната вълна, като са намалили нейната скорост и височина. По този начин са предотвратили още по-големи материални щети и вероятно много повече човешки жертви.

Водопроводимостта на Темелковото и Източното дере е намалена и в урбанизираната, и в извънурбанизираната част от дървета и храстова растителност, а в границите на военното поделение 26 800 Б, което е разположено по източния скат на Темелковото дере, са построените две сгради в най-тясната част, които също намаляват проводимостта на дерето.

Дори и при правилно оразмеряване на двете дерета, твърдят категорично експертите, те не могат да бъдат ефективни за заустването на огромната водна маса с обем 2 – 2,5 млн. куб. метра в канала на Черно море, без тя да излезе извън коритата им.

Обезлесяването чрез незаконна сеч също не е фактор за формирането на високата вълна. Незначителен за мащаба на бедствието са и битовите и строителни отпадъци по скатовете и коритото на деретата.

13-те човешки жертви по време на водното бедствие в кв. „Аспарухово“ се дължат и на недостатъчната осведоменост на жителите на квартала за опасността от наводнение и подготовката им за адекватна реакция за защита.

Според заключението на вещите лица кметът на Варна е изпълнил задълженията си по организацията на плана за защита при бедствия, както и по овладяването и преодоляването на последиците от него, временното извеждане и настаняване на пострадалите лица, оценката на състоянието на засегнатите общински имоти, както и при извършването на неотложни възстановителни работи.

В експертизата си вещите лица констатират, че централните органи на изпълнителната власт – МРРБ, не изпълняват задълженията си за оценка и картографиране на геоложкия риск на територията на община Варна, включително и на пострадалия от бедствието варненски квартал. Липсата на такава оценка на риска предопределя и липсата на активни действия на всички управленски нива. Въпреки Националната програма за превенция и ограничаване на свлачищата на територията на Република България, ерозията и абразията на Дунавското и Черноморското крайбрежие 2015 – 2020 г. , регистрираните до 2014 г. на територията на Варна и на кв. „Аспарухово“ свлачища за неотложно укрепване са планирани за изпълнение през 2019 г. , когато ще бъдат отпуснати 2 млн. лева за това.

По делото са разпитани 95 свидетели и са назначени и изготвени хидротехническа, метеорологична, съдебно-техническа, комплексна организационно-техническа, архитектурно-строителна и ситуационната експертиза. Към последната експертиза е приложен и 40-минутен клип, който е неразделна част и е изготвен от специалистите. В него са обяснени основните моменти от експертизата.