Ето какво написаха от клуба по случай 106-ата си годишнина:
"Честит 106-ти рожден ден, Спартак (Варна)!
Днес отбелязваме 106 години от създаването на нашия клуб! От 1918 година до днес, Спартак (Варна) е символ на традиции, страст и несломим спортен дух.
Благодарим на всички, които през годините са били част от тази забележителна история. Заедно ще продължим да градим бъдещето на Спартак с гордост и устрем, защото нашето място е на върха.
Винаги верни!".
"Честит 106-ти рожден ден, Спартак (Варна)!
Днес отбелязваме 106 години от създаването на нашия клуб! От 1918 година до днес, Спартак (Варна) е символ на традиции, страст и несломим спортен дух.
Благодарим на всички, които през годините са били част от тази забележителна история. Заедно ще продължим да градим бъдещето на Спартак с гордост и устрем, защото нашето място е на върха.
Винаги верни!".
КРАТКА ИСТОРИЯ НА ФК „СПАРТАК 1918″ ВАРНА
1918 г. – Клубът е основан под името „Български сокол“.
На 28.08.1918 г. е учредителното събрание, на което малкият Милан Георгиев вдига в ръка перо от сокол, което намерил по пътя за събранието и предлага името да бъде „Сокол“. За първи председател е избран Нягол Колев. Приема се и Устав на клуба. По-късно, за да може да се регистрира, е взето решение клубът да носи името „Български сокол“, защото по същото време във Варна има ловно дружество „Сокол“. Цветовете на футболния екип са синьо и бяло. В първия футболен състав на клуба са: вратарят Димитър Стаматов – Хаяра, защитниците Иван Петров, Георги Георгиев – Гунчо, халфовете Никола Ковачев, Янко Марков, Ради Марков (капитан), Димитър Чафкаров и нападателите Антон Костов, Нягол Колев, Георги Вълчев – Норгото, Кирил Мирчев – Дудула, Михаил Тунчев и Георги Станев.
1924 г. – „Български сокол“ се обединява с „Шипка“ (основан 1920 г.), под името „Шипченски сокол“.
1929 г. – „Шипченски сокол“ се класира трети в държавното първенство. В мача за излъчване на финалиста, варненци губят от „Ботев“ (Пд) с 1:3 като гост и остават на трето място, след шампиона „Ботев“ (Пд) и „Левски“ (Сф).
1931 г. – „Шипченски сокол“ става вицешампион. Отборът достига до финала на държавното първенство в София срещу столичния „АС-23″. 17 минути преди края на мача, варненци водят с 2:1. Тогава играч на столичани чупи крака на техния съотборник Георги Пармаков. От „Шипченски сокол“ отказват да доиграят срещата, ако съдията не отстрани виновника. Това обаче не става и двубоят е прекратен. Присъдена е служебна победа с 3:0 за „АС-23″, но купата не се връчва. Така „Шипченски сокол“, без да бъде победен, остава на второ място.
1932 г. – „Шипченски сокол“ печели шампионската титла. На финала на държавното първенство в София, варненци побеждават „Славия“ (Сф) с 2:1 след продължения и стават държавни първенци и носители на Царската купа. Головете за победителите вкарват Иван Найденов – Найденката и Илия Булашев. Съставът на „Шипченски сокол“, който извоюва този голям успех е: Здравко Янакиев, Георги Апостолов – Лапната, Иван Георгиев – Шико, Борис Нейков (капитан), Владимир Капзамалов, Стоян Танев – Теньо, Райко Димов, Александър Коев – Железния, Илия Булашев, Иван Найденов – Найденката и Руси Булашев.
1933 г. – „Шипченски сокол“ става вицешампион. Отборът отново достига до финала на държавното първенство. В София варненци отстъпват на столичния „Левски“ с 1:3 и остават на второ място. „Шипченски сокол“ става първият отбор в страната, който в 3 поредни години играе на финала в първенството.
1945 г. – „Шипченски сокол“ се обединява с „Левски“ (основан 1926 г., след обединението на „Юпитер“ – основан 1919 г. и „Атлант“ – основан 1920 г.) и с „Радецки“ (основан 1926 г.), под името „Спартак“ на 18 Октомври 1945.
Същата година „Спартак“ е полуфиналист в държавното първенство.
1946 г. – „Спартак“ е полуфиналист в държавното първенство.
Същата година нападателят на „Спартак“ Борис Парушев – Борлето е включен в националния отбор за Балканското първенство в Албания.
1947 г. – Нападателят Тома Захариев е включен в националния отбор за Балканското първенство.
1948 г. – „Спартак“ е полуфиналист в държавното първенство.
1955 г. – „Спартак“ се класира на трето място в първенството. В решителния последен мач, варненци побеждават „Ударник“ (Сф) с 2:1 като гост и се нареждат след шампиона ЦДНА (Сф) и „Ударник“ (Сф).
1956 г. – Централният защитник на „Спартак“ Илия Кирчев е включен в националния отбор за олимпийските игри в Мелбърн. На олимпиадата тимът на България се класира на трето място и печели бронзовите медали.
1958 г. – Нападателят на „Спартак“ Георги Арнаудов – Алаха става голмайстор на първенството за 1958 г. с 9 гола. Толкова има и Добромир Ташков от „Славия“ (Сф), който е бивш футболист на „Спартак“.
1960 г. – Нападателят на „Спартак“ Любен Костов става голмайстор на първенството за 1959/60 г. с 12 гола. Толкова има и Д. Йорданов от „Левски“ (Сф).
1961 г. – „Спартак“ е финалист за националната купа. На четвъртфинала варненци отстраняват „Левски“ (Сф) с 1:0 като гост, а на полуфинала – „Ботев“ (Пд) с 2:1 като домакин. Финалът в София обаче е загубен от ЦДНА (Сф) с 0:3.
Същата година „Спартак“ участва в турнира за КНК и става първият български отбор за КНК и втори (след ЦСКА), представял България в европейските клубни турнири. Варненци отпадат в първия кръг от класния тим на „Рапид“ – Виена (който предния сезон е полуфиналист за КЕШ), след сензационно равенство – 0:0 като гост и загуба с 2:5 във Варна.
1969 г. – „Спартак“ се обединява с „Локомотив“ (основан 1936 г. като ЖСК), под името „ЖСК-Спартак“.
1976 г. – Вратарят Красимир Зафиров е включен в националния отбор за Балканското първенство, а тогава България става Балкански шампион.
1982 г. – От сезон 1982/83 г. футболният отбор започва да играе редовно домакинските си мачове в А група на стадион „Спартак“. Преди това клубът използва последователно градските стадиони „Колодрума“ и „Юрий Гагарин“.
1983 г. – „ЖСК-Спартак“ е финалист за националната купа. На полуфинала варненци отстраняват „Левски“ (Сф) с 1:0 на неутрален терен в Казанлък. Финалът в Пловдив обаче е загубен от ЦСКА (Сф) с 0:4.
Същата година „ЖСК-Спартак“ достига до осминафинал в турнира за КНК. В първия кръг, варненци отстраняват турския „Мерсин“, след 0:0 като гост и победа с 1:0 във Варна. На осминафинала „ЖСК-Спартак“ се изправя срещу английския гранд „Манчестър Юнайтед“ и се представя достойно. Във Варна спартаковци отстъпват минимално – 1:2, c гол на Румен Димов, а на стадион „Олд Трафорд“ в Манчестър резултатът е 0:2.
1984 г. – „ЖСК-Спартак“ се класира на трето място в първенството след „Левски“ (Сф) и ЦСКА (Сф). БФС обаче безпрецедентно отнема бронзовите медали, точно преди официалното награждаване на отбора, на националния стадион „Васил Левски“, защото участва в предварително организирана подмолна машинация в полза на „Сливен“. След като приключва първенството, при много съмнителни обстоятелства, БФС присъжда служебна победа и 2 точки на „Сливен“, който по този начин измества варненци от третото място. 16 години по-късно, „ЖСК-Спартак“ получава възмездие, когато БФС справедливо възстановява третото място и връчва бронзовите медали.
Същата година вратарят на „ЖСК-Спартак“ Красимир Зафиров е определен за най-добър вратар на първенството за 1983/84 г.
1985 г. – Футболът се отделя от другите спортове на дружество „ЖСК-Спартак“ и се обособява футболен клуб „Спартак“.
1986 г. – Вратарят на „Спартак“ Красимир Зафиров за втори път е определен за най-добър вратар на първенството за 1985/86 г.
Същата година нападателят на „Спартак“ Живко Господинов е включен в националния отбор за световното първенство в Мексико, където България за първи път се класира на осминафинал. Там той участва в 3 мача и става първият футболист от варненски клуб играл на световни финали. На световното първенство в Мексико участва и Пламен Гетов, който също е възпитаник на спартаковската футболна школа, но там играе от името на „Спартак“ – Плевен.
1996 г. – Нападателят на „Спартак“ Иво Георгиев става голмайстор на първенството за 1995/96 г. с 21 гола.
Същата година той е включен в националния отбор за европейското първенство в Англия.
2000 г. – БФС официално възстановява спечеленото трето място на „Спартак“ от 1984 г., а на специална церемония са връчени заслужените бронзови медали на отбора.
2010 г. – „Спартак“ се преименува на „Спартак 1918″ и се обединява с „Владислав“ (основан 2009 г.), под името „Спартак 1918″.
2017 г. – „Спартак 1918″ се обединява с алтернативния „Спартак Варна“ (основан 2015 г.), отново под името „Спартак 1918″.







Новини - теми

19-годишната Мира Андреева триумфира на „Ролан Гарос“ с първа титла от Големия шлем
Никола Цолов с нова победа, триумфира в Монако
Исторически триумф: Божидар Саръбоюков спечели Диамантената лига в Рим
Голово шоу на „Мача на надеждата“ пред над 13 000 зрители в Бургас (видео)
Нургюл Салимова остана на крачка от медалите на Европейското първенство по шахмат
80-годишният юбилей на легендата Нешка Робева бе отбелязан по време на Европейското първенство по художествена гимнастика
Напрежение на Евро 2026 във Варна: Украинска гимнастичка сложи слушалки по време на руския химн
Волейболните ни национали с престижна победа преди Лигата на нациите
Хиляди в Мексико Сити поставиха световен рекорд за мексиканска вълна
Четирима варненци в ранглистата на съдиите за новия сезон в Първа лига
В Черно море предстои среща за бъдещето на Илиан Илиев
490 плувци на международния плувен турнир Black Sea Cup във Варна
Над 250 атлети се включват в кросфит състезание във Варна
Спартак привлече доскорошен вратар на Черно море
Фенове на Черно море настояват за смяна на клубната емблема
Историческо злато за България на европейското по художествена гимнастика във Варна
Варна посрещна националния отбор по художествена гимнастика преди Евро 2026
Във Варна започва записване по програма за начално обучение по тенис на корт за деца
Черно море стартира подготовка на 15 юни
ТАСС: България отказа виза на руски журналисти за европейско по художествена гимнастика във Варна




RSS Новини