Един от най-известните ни документалисти започна снимките на 60-минутен пълнометражен филм за Побити камъни. Огнян Логофетов е участвал като оператор, режисьор и продуцент в създаването на някои от култовите документални продукции, като „Дишай” (1988) (за обгазяванията на Русе); „Мелодия за чук и цигулка” (1991) (за убития в лагер Сашо Сладура); „Войната на ангелите” (1991) (за революцията в Румъния); филмови портрети на Райна Кабаиванска, „Паоло Солери”, ”Сара”, ”Фелиция Лангер” и др.

Интересът му е привлечен от книгата на Георги Велев „Посланието Побити камъни” (2011), в която Логофетов открива нов поглед към тази варненска и световна забележителност. „Велев доказва, че Побити камъни са не природно, а съзнателно творение, издигнато и проектирано съобразено с математическа закономерност на световноизвестния некропол на гр. Варна. Моята цел – казва Логофетов – е да преведа тези сензационни идеи на кинематографичен език. Второто голямо предизвикателство към мен е будителство в духа на Паисий. Изумен съм, че във Варна има хора, които не са чували за съкровищата на халколитния некропол, нито пък са стъпвали на Побити камъни. Необяснимо е, че варненци претендират да стават културна столица на Европа, а не обръщат внимание и не популяризират най-големите си културни богатства. Амбициран съм и от конкуренцията на нашите съседи. Турците заляха цял свят с реклами на своите курорти и старини, да не говорим за гърците, които превръщат всеки древен камък в първостепенна сензация.” В разговора се намесва и Георги Велев, сценарист на филма: „Първото изречение на книгата ми е: „В сравнение с Побитите камъни – както по мащаби, така и по великолепие – Стоунхендж е детска площадка”. Знам отговора на въпроса каква би била съдбата на Стоунхендж, ако беше в България – това би бил прекрасен естествен краварник с аренда от 100 лева на година. Казвам го, защото съм го виждал – гигантски и изящни мегалитни комплекси у нас се използват именно за тези цели.”

Досега екипът е заснемал на два пъти сред Побитите камъни епизоди за филма, третото идване до Варна е под въпрос паради безпаричие и безразличието на всички институции. „Ще завършим филма,ей така, на инат – категоричен е Логофетов. - Жал ми е само, че качеството няма да съответства на това, което Варна и България заслужават.”