Отвъд Юпитер е съществувала космическа „фабрика за планети“
 
Учени от Институт Макс Планк за изследване на Слънчевата система съобщават за нов модел, според който прашен пръстен точно отвъд орбитата на Юпитер е действал като своеобразна „фабрика за планетезимали“ – ранните градивни елементи на планетите.
Според изследването, публикувано от института, преди около 4,6 милиарда години в тази област на младата Слънчева система се е образувал пръстен с високо газово налягане. Той е задържал прахови частици и е създал условия за бързо и многократно формиране на различни по състав скалисти тела.
Когато Слънчевата система се е формирала, около младото Слънце е съществувал диск от газ и прах. В продължение на милиони години праховите частици постепенно са се сблъсквали и слепвали, образувайки все по-големи тела с размери от километър и повече, известни като планетезимали. Част от тях по-късно се превръщат в планети, а други остават като предшественици на днешните астероиди. Изследователите предполагат, че този процес не е протичал еднопосочно и равномерно – различни етапи на формиране са се случвали паралелно, а отделните зони на диска са предлагали различно подходящи условия за зараждането на планетезимали.
В ново изследване, публикувано в списанието The Astrophysical Journal, учени от Института за изследване на Слънчевата система „Макс Планк“ (MPS) в Германия идентифицират областта точно извън орбитата на Юпитер като не само ефективно, но и изключително „многопотентно“ място за образуване на планетезимали. Компютърни симулации показват, че в рамките на около два милиона години там са се формирали тела с значително различен състав.
„Различни видове планетезимали очевидно са се образували в един и същ регион на ранния диск от прах и газ, само че по различно време. Регионът точно извън орбитата на Юпитер е предлагал отлични условия за това“, посочва Йоана Дражковска, ръководител на групата „Лизе Майтнер“ за формиране на планети.
Изследването се фокусира върху периода между приблизително два и четири милиона години след раждането на Слънчевата система. По това време Юпитер вече е натрупал значителна част от материята около себе си и е оформил празнина в газовия и прахов диск. Това води до образуване на пръстен с повишено налягане точно извън орбитата му, където прахът се задържа и се слепва в по-големи частици – т.нар. „камъчета“.
По-рано е било известно, че такива „прахови капани“ могат да ускорят образуването на планетезимали, но не е било ясно дали те могат да поддържат този процес дълго време и да създават тела с различен състав. Новите резултати показват, че това е възможно и че в продължение на милиони години в този регион са се формирали разнообразни популации от планетезимали, което за първи път дава връзка с отделни групи метеорити.
Метеоритите представляват фрагменти от космически тела, които достигат Земята и често съхраняват почти непроменен материал от ранната Слънчева система. Особено интересни са въглеродните хондрити – каменни метеорити, богати на въглерод, за които се смята, че са се образували отвъд орбитата на Юпитер. Те се разделят на няколко групи според състава и структурата си – от крехки, финозърнести образци до по-здрави тела с видими включвания.
Симулациите на учените успяват да възпроизведат формирането на различните групи въглеродни хондрити, като показват как два типа материал – фин прах и по-стабилни скални фрагменти – са се разпределяли и комбинирали в ранната Слънчева система. В резултат на това се оформят отделни поколения планетезимали с различен състав, съответстващи на наблюдаваните днес метеорити.
Изследователите заключават, че праховите „уловители“ в диска около младото Слънце вероятно са били ключови зони за раждане на планетезимали, а не просто преходни етапи в развитието на планетите.
|
сподели или изпрати на приятел
Новини - теми |
Търси в новини |
Популярни теми |
|
 |
Новини - Наука |
 |
 Изминалият януари е бил най-топлият в историята
Четвъртък, 6 Февруари 2025 12:02
Изминалият месец е бил най-топлият януари в световен мащаб със средна температура на въздуха на повърхността от 13,23°C, с 0,79°C над средната за януари 1991-2020 г., според европейската обсерватория „Коперник“.
Средната...
| |
 |
 Проучване: Имаме по една лъжица пластмаса в мозъка. Колко опасни са микрочастиците за здравето ни?
Четвъртък, 6 Февруари 2025 09:14
"Тези микропластмасови частици са като троянски коне – те носят със себе си хиляди химикали, съдържащи се в пластмасите, и някои от тези химикали са много опасни"
Повече от половината от цялата пластмаса,...
| |
 |
 Български ядрен физик пропадна в пукнатина в ледник на Антарктида
Понеделник, 3 Февруари 2025 16:21
Инцидент е станал вчера с ядрения физик Васил Гурев на Антарктида. При геофизични научни изследвания на ледника Кондел в близост до Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ Гурев е пропаднал...
| |
 |
 Полярният ни кораб продължава с транспортните дейности на Антарктида
Неделя, 2 Февруари 2025 17:00
През изминалите няколко дни научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ с бордови номер 421 (ник 421) транспортира участници от 33-та българска антарктическа експедиция и от националните антарктически...
| |
 |
 Полярният ни кораб завърши планираните товаро-разтоварни дейности на базата ни на Антарктида
Вторник, 28 Януари 2025 18:34
Военният научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ с бордови номер 421 (ник 421) завърши планираната за изпълнение по време на 33-ата българска антарктическа експедиция товаро-разтоварна дейност....
| |
 |
 Във Варна създават местен Център по изкуствен интелект?
Понеделник, 27 Януари 2025 11:57
Има съвместна идея на Икономическия университет и Община Варна за създаване на местен Център по изкуствен интелект. Тя се е родила след проведения в началото на септември 2024 г. Четвърти международен...
| |
 |
 Обмислят изграждане у нас на Международен институт за устойчиви технологии с технология от ЦЕРН
Петък, 24 Януари 2025 17:53
Иновациите, научните изследвания и технологиите са в основата на политиката за развитие на конкурентоспособна европейска икономика. Това заяви президентът Румен Радев на среща днес на „Дондуков“ 2 с европейския...
| |
 |
 Ракета на SpaceX стартира частни мисии до Луната
Сряда, 15 Януари 2025 18:09
Два спускаеми модула, разработени от американската компания Firefly Aerospace и японската ispace, напуснаха Земята с ракета Falcon 9 на SpaceX. Изстрелването се състоя в 01:09 местно време (06:09 GMT)...
| |
 |
 „ЕндуроСат“ планира да създаде констелация от 120 сателита за наблюдение на Земята
Сряда, 15 Януари 2025 11:40
Констелация от 120 сателита „Балкан“ планира да създаде компанията „ЕндуроСат“, съобщи изпълнителният директор Райчо Райчев по време на изстрелването на първия спътник „Балкан-1“, което беше извършено...
| |
 |
 БАН със становище в подкрепа на Българската православна църква
Вторник, 14 Януари 2025 12:51
„Единството на източно-православната ни църква е въпрос на националната ни и конституционна идентичност. Конституцията признава само тази Българска православна църква, която е утвърдена по каноните на...
| |
 |
 Полярният ни кораб продължава с мисиите в Антарктида (снимки)
Неделя, 12 Януари 2025 14:56
По време на престоя си в залива (калдерата) „Порт Фостър“ на вулканичния остров Дисепшън научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ с бордови номер 421 (НИК 421) извърши дейности съгласно...
| |
 |
 Българска ученичка блести на Нобеловите награди с научен труд по физика
Петък, 10 Януари 2025 13:37
Българската дванадесетокласничка Александра Петкова представи научния си труд по време на Нобеловите награди в Стокхолм. Възпитаничката на Националната природо-математическа гимназия презентира разработката...
| |
|
|
|
Изпрати новина
|
|
|
 |
Полезно |
Препоръчваме |
Най-четени |
Анкета |
|