Отвъд Юпитер е съществувала космическа „фабрика за планети“
 
Учени от Институт Макс Планк за изследване на Слънчевата система съобщават за нов модел, според който прашен пръстен точно отвъд орбитата на Юпитер е действал като своеобразна „фабрика за планетезимали“ – ранните градивни елементи на планетите.
Според изследването, публикувано от института, преди около 4,6 милиарда години в тази област на младата Слънчева система се е образувал пръстен с високо газово налягане. Той е задържал прахови частици и е създал условия за бързо и многократно формиране на различни по състав скалисти тела.
Когато Слънчевата система се е формирала, около младото Слънце е съществувал диск от газ и прах. В продължение на милиони години праховите частици постепенно са се сблъсквали и слепвали, образувайки все по-големи тела с размери от километър и повече, известни като планетезимали. Част от тях по-късно се превръщат в планети, а други остават като предшественици на днешните астероиди. Изследователите предполагат, че този процес не е протичал еднопосочно и равномерно – различни етапи на формиране са се случвали паралелно, а отделните зони на диска са предлагали различно подходящи условия за зараждането на планетезимали.
В ново изследване, публикувано в списанието The Astrophysical Journal, учени от Института за изследване на Слънчевата система „Макс Планк“ (MPS) в Германия идентифицират областта точно извън орбитата на Юпитер като не само ефективно, но и изключително „многопотентно“ място за образуване на планетезимали. Компютърни симулации показват, че в рамките на около два милиона години там са се формирали тела с значително различен състав.
„Различни видове планетезимали очевидно са се образували в един и същ регион на ранния диск от прах и газ, само че по различно време. Регионът точно извън орбитата на Юпитер е предлагал отлични условия за това“, посочва Йоана Дражковска, ръководител на групата „Лизе Майтнер“ за формиране на планети.
Изследването се фокусира върху периода между приблизително два и четири милиона години след раждането на Слънчевата система. По това време Юпитер вече е натрупал значителна част от материята около себе си и е оформил празнина в газовия и прахов диск. Това води до образуване на пръстен с повишено налягане точно извън орбитата му, където прахът се задържа и се слепва в по-големи частици – т.нар. „камъчета“.
По-рано е било известно, че такива „прахови капани“ могат да ускорят образуването на планетезимали, но не е било ясно дали те могат да поддържат този процес дълго време и да създават тела с различен състав. Новите резултати показват, че това е възможно и че в продължение на милиони години в този регион са се формирали разнообразни популации от планетезимали, което за първи път дава връзка с отделни групи метеорити.
Метеоритите представляват фрагменти от космически тела, които достигат Земята и често съхраняват почти непроменен материал от ранната Слънчева система. Особено интересни са въглеродните хондрити – каменни метеорити, богати на въглерод, за които се смята, че са се образували отвъд орбитата на Юпитер. Те се разделят на няколко групи според състава и структурата си – от крехки, финозърнести образци до по-здрави тела с видими включвания.
Симулациите на учените успяват да възпроизведат формирането на различните групи въглеродни хондрити, като показват как два типа материал – фин прах и по-стабилни скални фрагменти – са се разпределяли и комбинирали в ранната Слънчева система. В резултат на това се оформят отделни поколения планетезимали с различен състав, съответстващи на наблюдаваните днес метеорити.
Изследователите заключават, че праховите „уловители“ в диска около младото Слънце вероятно са били ключови зони за раждане на планетезимали, а не просто преходни етапи в развитието на планетите.
|
сподели или изпрати на приятел
Новини - теми |
Търси в новини |
Популярни теми |
|
 |
Новини - Наука |
 |
 Варненският планетариум кани ученици и родители на събития за Световната седмица на Космоса
Четвъртък, 2 Октомври 2025 14:30
От 4 до 10 октомври светът отбелязва Световната седмица на Космоса, а НАОП „Николай Коперник“ – Варна се включва с богата програма.
На 4 октомври, събота, планетариумът ще даде старт на инициативите...
| |
 |
 Разкриха 77-годишната мистерия около синьото в картина на Джаксън Полък
Понеделник, 29 Септември 2025 11:47
Една от най-известните картини на американския художник Джаксън Полък – Number 1A, 1948, дълго време криеше тайна. В продължение на 77 години яркото ѝ тюркоазено синьо оставаше загадка за изкуствоведи...
| |
 |
 Вкаменелости разкриха юрско морско чудовище с муцуна на риба меч
Понеделник, 29 Септември 2025 11:34
Екип от швейцарски и германски изследователи, ръководен от Гаел Шпихер от музея JURASSICA в Порентруи (Швейцария), идентифицира неизвестен досега вид ихтиозавър. Откритието се основава на фосилни екземпляри,...
| |
 |
 Учени обсъдиха културното наследство на Варна и Черноморския регион
Петък, 26 Септември 2025 19:01
Шестнадесетата научна конференция „Културното наследство на Варна и Черноморския регион“, организирана от Съюза на учените – Варна, се състоя днес. Домакин на форума за шести път беше Планетариумът на...
| |
 |
 Череп на 1 милион години от Китай преобръща представите за човешката еволюция
Петък, 26 Септември 2025 13:06
Силно деформиран череп, открит преди десетилетия на речен бряг в централен Китай, след дигитална реконструкция разтърсва досегашните представи за човешкия произход. Анализът, публикуван в списание Science,...
| |
 |
 В Хераклея Синтика откриха торс на Херакъл с ябълките на Хесперидите
Петък, 26 Септември 2025 12:42
По време на разкопките на форума на античния град Хераклея Синтика край село Рупите, екипът на проф. д-р Людмил Вагалински откри част от статуя на Херакъл.
Археолозите съобщават, че в лявата си ръка...
| |
 |
 Учени в Аржентина откриха нов динозавър с крокодилска кост в устата
Четвъртък, 25 Септември 2025 08:55
В Патагония, Аржентина, учени откриха нов вид динозавър – хищник с дължина около 7 метра, в чиито челюсти е била открита кост от древен крокодил.
Новият вид принадлежи към загадъчната група мегараптори...
| |
 |
 Откриха връзка между бактериите в устата и повишен риск от рак на панкреаса
Сряда, 24 Септември 2025 16:52
Учени от NYU Langone Health и Perlmutter Cancer Center установиха, че 27 вида бактерии и гъбички, обитаващи устната кухина, са свързани с 3,5 пъти по-висок риск от развитие на рак на панкреаса. Проучването...
| |
 |
 Наночастици, създадени от наши и чужди учени, ще са приложими в борбата с рака
Сряда, 24 Септември 2025 11:41
Учени от България, Словакия, Сърбия и Чехия обединяват усилия в проект SeNaTa – „Самонагряващи се магнитни наноконструкти за тераностични приложения“, координиран от Института по катализ – БАН. Целта е...
| |
 |
 Дългогодишен научен директор на НАСА идва в България
Сряда, 24 Септември 2025 08:40
Проф. Томас Цурбухен, бивш научен директор на NASA и настоящ професор в ETH Цюрих, пристига в България по покана на INSAIT. Институтът към Софийския университет организира на 24–25 септември в София първия...
| |
 |
 Учени от БАН разработиха устройство за експерименти при термоядрения синтез
Петък, 19 Септември 2025 12:32
Учени от Института по електроника на БАН разработиха устройство, наречено Анализатор на забавящо поле, което се използва за провеждане на експерименти за постигане на управляем термоядрен синтез. Устройството...
| |
 |
 Астрономи откриха нова квазилуна край Земята – 2025 PN7
Петък, 19 Септември 2025 09:47
Астрономи съобщиха за откриването на нова квазилуна, наречена 2025 PN7, която вероятно обикаля в близост до Земята от около 60 години, без да бъде забелязана. Космическата скала е заснета за първи път...
| |
|
|
|
Изпрати новина
|
|
|
 |
Полезно |
Препоръчваме |
Най-четени |
Анкета |
|