Обсерваторията, една от най-старите научни институции във Великобритания, създадени с конкретна научна цел, е известна с приноса си към астрономията.
Пади Роджърс, директор на групата „Кралски музеи Гринуич“, която управлява институцията, заяви, че дългата ѝ история на изследвания показва силата на човешкото знание и любопитство, както и нуждата да се избягва „пълна зависимост“ от изкуствения интелект.
„Разчитането единствено на мигновени отговори рискува да се загубят навиците за задаване на въпроси и оценка, които са в основата на знанието, експертизата и иновациите“, каза той.
Забележките на Роджърс идват на фона на продължаващата трансформация на Кралската обсерватория в проект, наречен First Light.
Проектът цели да „се възползва от страстта на всички астрономи през последните 350 години и да интерпретира тази страст чрез науката“, посочва Роджърс пред Би Би Си.
По думите му тези открития не биха били възможни без технологичните иновации.
Той обаче подчерта, че те не биха се случили и без хората сами да задават въпроси, да търсят отговори и да се сблъскват с неочаквани резултати, които системите с изкуствен интелект може да не покажат.
Роджърс отбелязва, че ранните астрономи „са събрали огромно количество данни за небесата, които впоследствие са били използвани за неща, за които никога не са се замисляли“.
Тяхната работа включвала и дейности, „които една машина не би направила“, допълва той.
„Човешките същества са го правили и това се е оказало огромен ресурс, който може да бъде използван 150 години след като е бил записан, за да се потвърдят идеи за това какво друго е повлияло на навигацията на Земята.“
В същото време изкуственият интелект вече се използва активно за научни открития.
През 2024 г. компютърният учен сър Демис Хасабис спечели Нобелова награда за химия за революционна работа върху протеините – основните градивни елементи на живота.
Сър Демис, главен изпълнителен директор на Google DeepMind, използва изкуствен интелект, за да предскаже структурите на почти всички известни протеини и разработи инструмента AlphaFold2.
Съоснователят на LinkedIn и рисков инвеститор Рийд Хофман определи изкуствения интелект като „трансформация“ на „когнитивното съвършенство“.
„Използвайте го като контрааргумент“, каза той. „Например: ‘Какво не е наред с идеята ми?’ Едно от основните приложения на ИИ е да кажеш: ‘Мисля X – вие против ли сте?’“
Преподаватели и студенти също отчитат ползи от използването на технологията, включително за анализ на идеи и съвместно решаване на задачи.
Преподавател в Университета „Оксфорд Брукс“ заяви, че „когато се използват отговорно, инструментите с изкуствен интелект позволяват на студентите да се фокусират върху по-важните части на обучението и да подобрят саморазвитието си“.
Той обаче добавя, че простото „прехвърляне на мисленето“ към технологията подчертава нейните ограничения.
Генеративните системи с изкуствен интелект, които могат да отговарят на все по-сложни въпроси с текст, изображения, видео или аудио, се развиват с бързи темпове. Чатботовете са се превърнали от прости асистенти в разговорливи дигитални спътници, генераторите на изображения вече създават фотореалистично съдържание, а нови модели могат да откриват софтуерни грешки.
Тези постижения, едновременно възхвалявани и внимателно анализирани, продължават да бъдат съпътствани от предупреждения за ограниченията на технологията и рисковете от прекомерно разчитане на нея.
Роджърс посочва, че при по-ранни онлайн инструменти като Wikipedia потребителите са можели да се върнат към първоизточници и да проверят информацията.
Според него такава възможност често липсва при бързите отговори на ИИ, което води до „отдалечаване от информация, която може да бъде проверена“.
Въпреки това генеративните ИИ инструменти, които предоставят информация, без потребителите да я търсят сами, продължават да набират популярност.
Обзорите с изкуствен интелект вече заменят списъци с връзки в търсачките, а подобни функции се тестват и в платформи като TikTok и X.








Новини - теми










Учени обясниха напълно причините за ускореното покачване на морското равнище
80 години след ядрения тест „Тринити“, учените идентифицират нов кристал, улавящ молекули
25 личности и творчески колективи получиха награда „Варна“ (снимки)
В румънска пещера откриха 5000-годишни бактерии, устойчиви на съвременни антибиотици
Утвърдиха номинациите за награда „Варна“ в областта на науката и висшето образование
Изкуственият интелект може да отслаби човешкото мислене, предупреждават учени
Проф. Христо Пимпирев: България вече е световен център на полярните изследвания
Ново изследване разкри как древните птици са се приспособили към полета
Откриха изгубена страница от Архимедовия палимпсест
Artemis II отлетя към Луната с четирима астронавти (видео)
Екоминистърът във Варна: На прага сме на ратифицирането на Световната конвенция за океаните
Астероид вече носи името на папа Лъв XIII
Нов каталог свързва бизнеса и учените в отбранителния сектор
Artemis II: Какво ще е менюто на астронавтите по време на мисията им до Луната
Астрономи откриха 27 нови потенциални планети с две слънца
Заплахата от светлинно замърсяване поставя под риск най-тъмното небе в света
ЕК: Meta не защитава достатъчно децата онлайн
Един милиард пъти по-бърз от нас: AI и бъдещето
Отлага се слизането на учените от борда на научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий"
Учени създадоха AI модел, който разпознава авторството в стари произведения на изкуството



RSS Новини