80 години след ядрения тест „Тринити“, учените идентифицират нов кристал, улавящ молекули
 
Почти 80 години след първата ядрена експлозия в историята, учените продължават да откриват следи от необичайни форми на материя, създадени при екстремните условия на теста „Тринити“ — събитие, което променя хода на науката, войната и света.
Изследване на международен екип, ръководен от проф. Лука Бинди, професор по минералогия в катедрата по науки за Земята в Университета във Флоренция, разкрива напълно нов тип материал, открит в т.нар. тринитит — стъкловидната субстанция, образувана от разтопен пустинен пясък след взрива през 1945 г. Проучването е публикувано в списание PNAS и описва екстремно неравновесен синтез на Ca-Cu-Si клатрат — структура, която досега не е наблюдавана нито в природата, нито в лабораторни условия.
На 16 юли 1945 г. в пустинята на щата Ню Мексико в рамките на проекта „Манхатън“ е извършен тестът „Тринити“ — първото изпитание на плутониева имплозионна бомба. Под научното ръководство на физика Робърт Опенхаймер експлозията освобождава енергия, равняваща се на около 25 килотона тротил.
Взривът създава огнено кълбо с диаметър от километри, което разтапя пясъка на пустинята и изпарява метални компоненти на оборудването. Когато облакът се разсейва, на мястото остава нов материал — тринитит, стъкловидна маса, която се превръща в уникална природна лаборатория за изучаване на материя при екстремни условия.
Новият материал: кристал, роден от хаос
В рамките на тринитита учените откриват клатрат — сложна „клетъчна“ кристална структура, изградена от силициеви атоми, която образува кухини, в които се улавят атоми на калций, мед и желязо.
Според изследователите това е напълно нов клас клатратен кристал, възникнал при изключително високи температури — над 1500°C — и налягания, достигащи гигапаскали. При тези условия материята се е разтопявала, изпарявала и рекристализирала за части от секундата, без време да достигне стабилно състояние.
„Това е пример за напълно неравновесна кристализация, при която атомите са ‘замръзнали’ в структури, които иначе не биха могли да съществуват“, обяснява проф. Бинди.
Клатратът е открит в медно-богата метална капка, вградена в тринитита — своеобразен „микрокосмос“, запечатал физиката на момента на взрива.
Откритието не е изолиран случай. Предишни изследвания на същия материал са идентифицирали и квазикристали — друга изключително рядка форма на материя, която има подредена, но непериодична атомна структура и дълго време е била смятана за невъзможна.
Подобни структури са откривани и в метеорити, което подсказва, че екстремни събития — като космически сблъсъци или ядрени експлозии — могат да създават условия, недостижими в обичайните лаборатории.
Според учените различните минерали в тринитита са се формирали в зависимост от локалния химичен състав — например наличието или липсата на мед е определяло дали ще се образува клатрат или квазикристал.
Изследователите подчертават, че подобни открития показват как дори най-екстремните и разрушителни събития могат да се превърнат в източник на научно знание.
„Ядрени експлозии, мълнии и метеоритни удари действат като естествени лаборатории“, отбелязват авторите. „Те ни позволяват да наблюдаваме форми на материята, които не можем да възпроизведем по конвенционален начин.“
Заключението на екипа е, че изучаването на такива материали не само разширява фундаменталната физика и минералогия, но може да даде и насоки за бъдещо проектиране на нови, високотехнологични материали.
|
сподели или изпрати на приятел
Новини - теми |
Търси в новини |
Популярни теми |
|
 |
Новини - Наука |
 |
 Учените потвърдиха: Кратерът Силвърпит под Северно море е резултат от удар на астероид
Сряда, 11 Март 2026 13:55
Дългогодишният научен спор за произхода на кратера Силвърпит под Северно море най-накрая е разрешен. Ново изследване доказва, че структурата се е образувала преди около 43–46 милиона години, когато астероид...
| |
 |
 Изкопаема бедрена кост от България може да промени представите за произхода на човека
Четвъртък, 5 Март 2026 17:50
Изкопаема бедрена кост от България може да пренапише историята за произхода на човека. Такова е заключението на международен екип от изследователи от Националния природонаучен музей към Българската академия...
| |
 |
 Сателитите около Земята започват да пречат на астрономията
Четвъртък, 5 Март 2026 14:32
През юни 2025 г. бяха публикувани първите впечатляващи изображения от новата обсерватория „Вера К. Рубин“ – един от най-модерните наземни телескопи в света. Снимките показват милиони галактики и далечни...
| |
 |
 Един милиард пъти по-бърз от нас: AI и бъдещето
Сряда, 25 Февруари 2026 14:32
Колко далеч сме от момента, в който изкуственият интелект няма просто да ни помага, а ще започне да ни изпреварва във всичко, което днес наричаме „човешка интелигентност“? Според експерта по AI Петър Петров...
| |
 |
 Учени разкриха как химикали от лаптопи и телевизори се озовават в мозъците на делфини
Четвъртък, 26 Февруари 2026 08:41
Потенциално токсични химикали от ежедневни електронни устройства са били открити в морски бозайници, което учените определят като спешен „призив за събуждане“. Става дума за мономери с течни кристали (LCM)...
| |
 |
 НИК 421 достигна аржентинския град Комодоро Ривадавия
Понеделник, 23 Февруари 2026 15:32
Научноизследователският кораб "Св. св. Кирил и Методий" (НИК 421) достигна и акостира на пристанището „Антонио Моран“ в аржентинския град Комодоро Ривадавия, Аржентина.
НИК 421 отплава от Антарктида...
| |
 |
 Технически проблем отложи пилотираната лунна мисия на НАСА
Неделя, 22 Февруари 2026 14:39
Американската космическа агенция NASA (НАСА) отложи изстрелването на първата си пилотирана мисия до Луната от близо 50 години заради технически проблем с ракетата Space Launch System.
От НАСА съобщиха,...
| |
 |
 Българският радиотелескоп LOFAR ще заработи до края на тази година
Сряда, 18 Февруари 2026 13:27
До края на 2026 г. България ще завърши изграждането на първата за Югоизточна Европа наблюдателна станция на най-големия радиотелескоп в света за ниски честоти – LOFAR (Low Frequency Array – Нискочестотен...
| |
 |
 Бизнесът кандидатства за над 148 млн. евро за зелени и цифрови партньорства с науката
Сряда, 18 Февруари 2026 09:13
Над 148 млн. евро безвъзмездна помощ поиска българският бизнес от Министерството на иновациите и растежа (МИР) за развиване на зелени и цифрови партньорства с университети и научни организации. Това е...
| |
 |
 В румънска пещера откриха 5000-годишни бактерии, устойчиви на съвременни антибиотици
Вторник, 17 Февруари 2026 09:59
Учени откриха древен бактериален щам, запазен в продължение на около 5000 години под лед в пещерата Скаришоара в Румъния. Изненадващото заключение на изследването е, че микроорганизмът показва устойчивост...
| |
 |
 Здравното министерство с план за въвеждане на изкуствен интелект в медицината
Понеделник, 16 Февруари 2026 16:27
По инициатива на министъра на здравеопазването доц. д-р Силви Кирилов беше разработена визия за внедряване на изкуствения интелект в здравеопазването, която поставя основите за използване на новите технологии...
| |
 |
 Учени: Периодичното гладуване не превъзхожда диетите
Понеделник, 16 Февруари 2026 14:14
Обширен преглед на научните данни показва, че периодичното гладуване не превъзхожда традиционните диети по отношение на отслабването и има едва минимално предимство спрямо липсата на какъвто и да е хранителен...
| |
|
|
|
Изпрати новина
|
|
|
 |
Полезно |
Препоръчваме |
Най-четени |
Анкета |
|