Само след 20 години България ще решава с още 28 държави какво ще се прави с минералните ресурси на Антарктида.

Това заяви в интервю за БГНЕС проф. д.н. Христо Пимпирев, председател на УС на Българския антарктически институт (БАИ) и ръководител на българската полярна експедиция.

С него разговаряме за 34-тата българска антарктическа експедиция и за основните научни задачи, върху които работиха българските учени по време на престоя си на българската база на остров Ливингстън.

„Това беше една от най-успешните експедиции. Нашият научен изследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий" за четвърти път стигна до Антарктида и вече се завръща. На 9 април ще бъде отново на пристанище „Варна". Най-успешното беше, че много научни проекти провеждахме на самия кораб, т.е. ние вече сме морска държава, тъй като не разнасяме контейнери по моретата и океаните, а правим наука. Правим наука в океаните, които са бъдещето на човечеството, заедно с Антарктида", каза проф. Пимпирев.

Бреговете на Антарктида се мият от един много студен южен океан, температурата му целогодишно е от 0 до -1 градуса, но той е „кухнята" на времето на цялата планета, на затоплянето на климата, защото от него зависят посоката на морските течения, а морските течения определят климата на огромни части от земната повърхност, върху която живеят милиарди хора, отбеляза ученият.

Изследванията на полярниците са били съсредоточени, освен в района на българската база на остров Ливингстън, и на съседните острови от Южно Шетландския архипелаг.

„Ние проведохме и много морски проекти. Един от тях е заедно с колеги от Германия, от Морския институт в Хамбург, като нашите колеги бяха инсталирали на кораба доста прецизна апаратура още преди да тръгне от България, във Варна, в началото на ноември, така че ние можахме да направим много ценни изследвания с апаратура, която нямахме възможност да инсталираме поради това, защото нямаме пари да я закупим", разказа проф. Пимпирев и подчерта, че благодарение на това сътрудничество са успели да проследят скоростта на морските течения и как те се променят от топенето на ледниците, солеността на водата и понижава ли се.

Той уточни, че има много голяма връзка между движението на тези течения с промените на климата, които засягат всяко едно човешко същество.

Българският учен определи като едно от особено важните изследвания именно морските изследвания на архипелазите на Южно Шетландския архипелаг.

„Освен това се изследваха и теченията между Антарктическия полуостров и един съседен остров. Български кораб под български флаг за пръв път стигна до Антарктическия полуостров, до самия континент Антарктида, което също е едно от постиженията на тази експедиция", добави ръководителят на българската полярна експедиция.

На кораба учени от Черна гора са изследвали замърсяването с пластмаси.

„Замърсяването с пластмаси на Световния океан достига и тези най-чисти води на планетата. Там се хранят много жизнени организми – това са пингвините най-вече, които са господарите на този свят, и се установява, че в техните черва има пластмаси и че те имат предпочитания към белия цвят на пластмасите, така че не само че поглъщат микропластмасата, а даже си избират от кой цвят, а това е пагубно за живота на тези организми", разказа още проф. Пимпирев.

И обърна внимание, че микропластмасата засяга не само пингвините, но и рибите, както и други организми, с които се хранят и хората и така от тях ние също поглъщаме тези микропластмаси.

Това са изключително важни изследвания за цялото човечество, категоричен е той.

„Имахме в първата част на програмата изследване на популацията, т.е. разпространението на леопардовите тюлени – това са едни от много малкото хищници в тези студени води – от две американски изследователки. Имахме много тесни връзки с учени от цял свят, и то с такива държави, които имат многократно по-големи възможности за финансиране на научните изследвания, но нашите учени черпят от тях и са напълно равноправни партньори", заяви проф. Пимпирев и изтъкна: „Веднъж някъде, където нас ни търся, а не ние да слагаме килимче и да се молим на великите държави."

Ръководителят на българската полярна експедиция се похвали и с постиженията в логистиката.

„На нашата база работят метеоролози, сеизмолози, учени от Обединените арабски емирства (ОАЕ), учени от Персийския залив и на нашата база ние построихме съвместна лаборатория – първата научна лаборатория на страните от Персийския залив въобще на ледения континент. Тя е съвместен проект с БАИ и Националния метеорологичен институт в Абу Даби, така че ние имаме тясно сътрудничество и с такива страни, където не са виждали сняг въобще", отбеляза проф. Пимпирев.

Българските полярници са работили също и учени от Ел Салвадор, от Еквадор, от Колумбия.

„Ние се явяваме не само регионален център на Балканите, тъй като имахме и втора експедиция на две гръцки изследователки, имахме гости от турските научни институти, ние сме вече и световен научен център, особено вече с функционирането на новата ни научно-изследователска лаборатория, която е едно бижу", заяви проф. Пимпирев.

Ръководителят на българската антарктическа експедиция сподели, че се чувства удовлетворен заради успешно завършената експедиция.

„Остава само корабът да се прибере, но всички полярници, които работиха на българската база се прибраха щастливи, здрави. Не може да не ме радва, че мина без никакви инциденти, с много добри научни резултати, които се очакват от събраните проби. На базата работиха общо над 50 души, така че ние имаме едно малко селище там. Едно селище, над което се вее българският флаг – там е нова България, която е по-добрата България, там не се разправяме за евро, не се разправяме за паспорти, не си завиждаме, просто всеки помага на другия и царува взаимопомощ и любов", каза още ученият и си пожела хубави резултати, които да се публикуват в много реномирани световни списания, както най-накрая България да има нобелов лауреат, който „защо да не е от Антарктида".

Проф. Пимпирев коментира и че нищо не става без финансиране, така че то е нужно.

„То е една голяма геополитика. България е една от 29-те страни, които определят съдбата на 1/10 част от земната повърхност, на която е Антарктида, заедно с всички богати и велики нации – със Съединените щати, с Япония, с Китай, с Русия, с Германия, с Франция. Това са само 29 държави от 190 държави членки на ООН и само те определят съдбата на континента, който е изключително богат на природни и минерални ресурси, и то на такива редки минерали, за които в момента едва ли не ще се води война за Гренландия. На Антарктида са стократно по-богати и само след 20 години България ще решава с още 28 държави какво ще се прави с тези минерални ресурси. Така че как става това без пари и без финансиране? Ако искаме, нека си стоим една забутана държава в югоизточния край на Европа и да не отговаряме за нищо, а тук ние отговаряме с равни права за цял един континент", заключи той.