Астрономи заснеха последната експлозия на звезда с изумителни детайли
Четвъртък, 13 Ноември 2025 10:37Източник: Moreto.net
 
Бързи наблюдения с "Много големия телескоп" (VLT) на Европейската южна обсерватория (ESO) разкриха експлозивната смърт на звезда точно в момента, когато взривът е пробивал повърхността ѝ. За първи път астрономите успяха да определят формата на експлозията в най-ранния ѝ, мимолетен етап – фаза, която не би могла да бъде засечена дори ден по-късно. Това наблюдение помага да се отговори на множество въпроси за това как масивните звезди се превръщат в свръхнови, съобщава Европейската южна обсерватория.
Свръхновата SN 2024ggi беше открита за първи път в нощта на 10 април 2024 г. местно време. И Ян, доцент в университета „Цинхуа“ в Пекин и водещ автор на новото изследване, тъкмо беше кацнал в Сан Франциско след дълъг полет, когато научи новината. Той реагирал незабавно – само 12 часа по-късно изпратил предложение за наблюдение до ESO. След бърз процес на одобрение телескопът VLT в Чили бил насочен към свръхновата на 11 април – едва 26 часа след първоначалното откриване.
SN 2024ggi се намира в галактиката NGC 3621, в посока на съзвездието Хидра, на разстояние от „само“ 22 милиона светлинни години – сравнително близо в астрономически мащаб. Екипът осъзнавал, че разполага с рядък шанс да „улови“ формата на експлозията почти веднага след настъпването ѝ.
„Първите наблюдения с VLT обхванаха фазата, в която материята, ускорена от експлозията близо до центъра на звездата, пробива повърхността ѝ. В продължение на няколко часа геометрията на звездата и самата експлозия можеха да бъдат наблюдавани едновременно“, обяснява Дитрих Бааде, астроном от ESO в Германия и съавтор на изследването, публикувано в Science Advances.
„Геометрията на експлозията на свръхнова носи основна информация за звездната еволюция и физическите процеси, които предизвикват тези космически фойерверки“, допълва Ян. Механизмите зад експлозиите на свръхнови от масивни звезди – с маса над осем пъти по-голяма от тази на Слънцето – все още не са напълно изяснени. Прародителят на SN 2024ggi е червен свръхгигант с маса 12–15 слънчеви маси и радиус около 500 пъти по-голям от този на Слънцето – класически пример за звезда, завършваща живота си със свръхнова.
През живота си една звезда поддържа почти сферична форма благодарение на деликатен баланс между гравитацията, която се стреми да я свие, и налягането на нейните термоядрени реакции, което я разширява. Когато изчерпи последното си „гориво“, балансът се нарушава и започва колапс. При масивните звезди това води до свръхнова – ядрото се свива, външните слоеве се сриват върху него и се отблъскват с мощна ударна вълна, която разрушава звездата.
Когато ударната вълна пробие повърхността, се освобождава огромно количество енергия – звездата внезапно става изключително ярка и видима. Именно през тази кратка начална фаза, преди взаимодействието с обграждащата материя, може да се изучи първоначалната форма на взрива.
Това е постигнато за първи път с VLT на ESO чрез техника, наречена спектрополариметрия. „Тя дава информация за геометрията на експлозията, която други наблюдения не могат да осигурят, тъй като ъгловите мащаби са твърде малки“, казва проф. Лифан Уанг от Тексаския университет A&M, съавтор на изследването. Макар експлодиралата звезда да изглежда като една точка, поляризацията на нейната светлина носи скрити улики за формата на експлозията.
Единственият инструмент в южното полукълбо, способен да извършва подобни измервания, е FORS2, монтиран на телескопа VLT. Данните от него показали, че първоначалният взрив е имал форма, наподобяваща маслина. С разширяването на експлозията и взаимодействието ѝ с околния материал формата се сплескала, но оста на симетрия останала непроменена.
„Тези резултати предполагат, че зад експлозиите на масивните звезди стои общ физически механизъм с ясно изразена аксиална симетрия, действащ в големи мащаби“, обяснява Ян.
С новите данни астрономите вече могат да изключат някои от съществуващите модели на свръхнови и да усъвършенстват други, приближавайки се до разгадаването на природата на тези мощни космически събития.
„Това откритие не само променя разбирането ни за звездните експлозии, но и показва какво може да се постигне, когато науката надхвърля границите“, казва Фердинандо Патат, астроном от ESO и съавтор на изследването. „То е силно напомняне, че любопитството, сътрудничеството и бързите действия могат да отключат дълбоки прозрения за физиката, която оформя нашата Вселена.“
|
Новини - теми |
Търси в новини |
Популярни теми |
|
 |
Новини - Наука |
 |
 Starship на SpaceX постигна исторически успех
Сряда, 27 Август 2025 09:06
Тестът включваше и успешно връщане на ускорителя Super Heavy, който се приводни в Атлантическия океан, след като изпълни маневра за забавяне с включени двигатели.
SpaceX извърши нов тестов полет на...
| |
 |
 Луси за първи път в Европа: вкаменелостта на 3,18 милиона години пристигна в Прага
Вторник, 26 Август 2025 08:53
В продължение на шестдесет дни Националният музей на Прага ще бъде домакин на световна сензация: оригиналните фосили на Луси и Селам – едни от най-старите и редки човешки предци – ще бъдат изложени в Европа...
| |
 |
 Великолепен златен наушник от XIV век открит в средновековния некропол на Калиакра
Петък, 22 Август 2025 17:34
Археолозите от екипа на доц. Бони Петрунова (НИМ) извадиха от женски гроб в средновековния некропол на Калиакра великолепен наушник, по всяка вероятност изработен от злато. След почистването експертите...
| |
 |
 Нова технология с диаманти обещава по-точна диагностика на рака
Петък, 22 Август 2025 11:43
Учени от Обединеното кралство са разработили нов метод за проследяване на метастазите при рак на гърдата – с помощта на диаманти, предаде Euronews.
Когато ракът се разпространява, първите засегнати...
| |
 |
 Откриха нова луна около Уран с телескопа „Джеймс Уеб“ (видео)
Петък, 22 Август 2025 10:53
Астрономи, използващи космическия телескоп „Джеймс Уеб“ на НАСА, откриха нов спътник на Уран. Малката луна, временно обозначена като S/2025 U1, е забелязана на 2 февруари 2025 г. от екип, ръководен от...
| |
 |
 Сръбски учени експериментират с брашнени червеи като начин за разграждане на пластмаса
Сряда, 20 Август 2025 18:22
Сръбски учени експериментират с брашнени червеи като начин за разграждане на полистирен, предаде Ройтерс.
Брашнените червеи могат да разграждат различни видове пластмаси, включително полистирен – материал,...
| |
 |
 Учени откриха ДНК участък, който оформя уникалния човешки мозък
Сряда, 20 Август 2025 08:57
Учени от Калифорнийския университет в Сан Диего откриха малък, но мощен участък от ДНК, наречен HAR123, който може да помогне да се обясни какво прави човешкия мозък толкова уникален. HAR123 не е самостоятелен...
| |
 |
 Тази нощ е пикът на Персеидите. Кои са добрите места за наблюдение около Варна?
Вторник, 12 Август 2025 08:23
Наближава времето, когато можем да видим най-зрелищният звездопад през годината. Пикът на метеоритният поток "Персеиди" тази година е в нощта на 12 срещу 13 август, но падащите звезди могат да бъдат наблюдавани...
| |
 |
 OpenAI твърди, че моделът GPT-5 издига ChatGPT на „ниво докторска степен“
Петък, 8 Август 2025 12:07
Компанията, създател на ChatGPT – OpenAI – представи дългоочакваната нова версия на своя изкуствен интелект GPT-5, като заяви, че той предлага експертиза на ниво докторска степен, съобщава BBC.
Определян...
| |
 |
 Запознайте се с най-ранната потвърдена черна дупка във Вселената
Петък, 8 Август 2025 08:44
Международен екип от астрономи, ръководен от Центъра за космически хоризонти към Университета на Тексас в Остин, идентифицира най-отдалечената черна дупка, потвърждавана някога. Тя и галактиката, в която...
| |
 |
 Втората статуя от Хераклея Синтика беше показана за първи път пред публика
Сряда, 6 Август 2025 10:30
Напълно реставрираната антична мраморна статуя в човешки ръст, открита през 2024 г. в Хераклея Синтика от екипа на проф. д-р Людмил Вагалински, беше представена за първи път – изправена и с глава на раменете....
| |
 |
 Rocket Lab изстреля 12-и спътник с радар за японската iQPS (видео)
Вторник, 5 Август 2025 10:17
Рано сутринта на 5 август ракетата „Електрон“ на Rocket Lab изведе в орбита сателит със синтетичен апертурен радар (SAR) за японската компания iQPS. Спътникът, наречен „Кушинада-I“ (QPS-SAR-12), беше изстрелян...
| |
|
|
|
Изпрати новина
|
|
|
 |
Полезно |
Препоръчваме |
Най-четени |
Анкета |
|