Астрономи заснеха последната експлозия на звезда с изумителни детайли
Четвъртък, 13 Ноември 2025 10:37Източник: Moreto.net
 
Бързи наблюдения с "Много големия телескоп" (VLT) на Европейската южна обсерватория (ESO) разкриха експлозивната смърт на звезда точно в момента, когато взривът е пробивал повърхността ѝ. За първи път астрономите успяха да определят формата на експлозията в най-ранния ѝ, мимолетен етап – фаза, която не би могла да бъде засечена дори ден по-късно. Това наблюдение помага да се отговори на множество въпроси за това как масивните звезди се превръщат в свръхнови, съобщава Европейската южна обсерватория.
Свръхновата SN 2024ggi беше открита за първи път в нощта на 10 април 2024 г. местно време. И Ян, доцент в университета „Цинхуа“ в Пекин и водещ автор на новото изследване, тъкмо беше кацнал в Сан Франциско след дълъг полет, когато научи новината. Той реагирал незабавно – само 12 часа по-късно изпратил предложение за наблюдение до ESO. След бърз процес на одобрение телескопът VLT в Чили бил насочен към свръхновата на 11 април – едва 26 часа след първоначалното откриване.
SN 2024ggi се намира в галактиката NGC 3621, в посока на съзвездието Хидра, на разстояние от „само“ 22 милиона светлинни години – сравнително близо в астрономически мащаб. Екипът осъзнавал, че разполага с рядък шанс да „улови“ формата на експлозията почти веднага след настъпването ѝ.
„Първите наблюдения с VLT обхванаха фазата, в която материята, ускорена от експлозията близо до центъра на звездата, пробива повърхността ѝ. В продължение на няколко часа геометрията на звездата и самата експлозия можеха да бъдат наблюдавани едновременно“, обяснява Дитрих Бааде, астроном от ESO в Германия и съавтор на изследването, публикувано в Science Advances.
„Геометрията на експлозията на свръхнова носи основна информация за звездната еволюция и физическите процеси, които предизвикват тези космически фойерверки“, допълва Ян. Механизмите зад експлозиите на свръхнови от масивни звезди – с маса над осем пъти по-голяма от тази на Слънцето – все още не са напълно изяснени. Прародителят на SN 2024ggi е червен свръхгигант с маса 12–15 слънчеви маси и радиус около 500 пъти по-голям от този на Слънцето – класически пример за звезда, завършваща живота си със свръхнова.
През живота си една звезда поддържа почти сферична форма благодарение на деликатен баланс между гравитацията, която се стреми да я свие, и налягането на нейните термоядрени реакции, което я разширява. Когато изчерпи последното си „гориво“, балансът се нарушава и започва колапс. При масивните звезди това води до свръхнова – ядрото се свива, външните слоеве се сриват върху него и се отблъскват с мощна ударна вълна, която разрушава звездата.
Когато ударната вълна пробие повърхността, се освобождава огромно количество енергия – звездата внезапно става изключително ярка и видима. Именно през тази кратка начална фаза, преди взаимодействието с обграждащата материя, може да се изучи първоначалната форма на взрива.
Това е постигнато за първи път с VLT на ESO чрез техника, наречена спектрополариметрия. „Тя дава информация за геометрията на експлозията, която други наблюдения не могат да осигурят, тъй като ъгловите мащаби са твърде малки“, казва проф. Лифан Уанг от Тексаския университет A&M, съавтор на изследването. Макар експлодиралата звезда да изглежда като една точка, поляризацията на нейната светлина носи скрити улики за формата на експлозията.
Единственият инструмент в южното полукълбо, способен да извършва подобни измервания, е FORS2, монтиран на телескопа VLT. Данните от него показали, че първоначалният взрив е имал форма, наподобяваща маслина. С разширяването на експлозията и взаимодействието ѝ с околния материал формата се сплескала, но оста на симетрия останала непроменена.
„Тези резултати предполагат, че зад експлозиите на масивните звезди стои общ физически механизъм с ясно изразена аксиална симетрия, действащ в големи мащаби“, обяснява Ян.
С новите данни астрономите вече могат да изключат някои от съществуващите модели на свръхнови и да усъвършенстват други, приближавайки се до разгадаването на природата на тези мощни космически събития.
„Това откритие не само променя разбирането ни за звездните експлозии, но и показва какво може да се постигне, когато науката надхвърля границите“, казва Фердинандо Патат, астроном от ESO и съавтор на изследването. „То е силно напомняне, че любопитството, сътрудничеството и бързите действия могат да отключат дълбоки прозрения за физиката, която оформя нашата Вселена.“
|
Новини - теми |
Търси в новини |
Популярни теми |
|
 |
Новини - Наука |
 |
 Проучване: Имаме по една лъжица пластмаса в мозъка. Колко опасни са микрочастиците за здравето ни?
Четвъртък, 6 Февруари 2025 09:14
"Тези микропластмасови частици са като троянски коне – те носят със себе си хиляди химикали, съдържащи се в пластмасите, и някои от тези химикали са много опасни"
Повече от половината от цялата пластмаса,...
| |
 |
 Български ядрен физик пропадна в пукнатина в ледник на Антарктида
Понеделник, 3 Февруари 2025 16:21
Инцидент е станал вчера с ядрения физик Васил Гурев на Антарктида. При геофизични научни изследвания на ледника Кондел в близост до Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ Гурев е пропаднал...
| |
 |
 Полярният ни кораб продължава с транспортните дейности на Антарктида
Неделя, 2 Февруари 2025 17:00
През изминалите няколко дни научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ с бордови номер 421 (ник 421) транспортира участници от 33-та българска антарктическа експедиция и от националните антарктически...
| |
 |
 Полярният ни кораб завърши планираните товаро-разтоварни дейности на базата ни на Антарктида
Вторник, 28 Януари 2025 18:34
Военният научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ с бордови номер 421 (ник 421) завърши планираната за изпълнение по време на 33-ата българска антарктическа експедиция товаро-разтоварна дейност....
| |
 |
 Във Варна създават местен Център по изкуствен интелект?
Понеделник, 27 Януари 2025 11:57
Има съвместна идея на Икономическия университет и Община Варна за създаване на местен Център по изкуствен интелект. Тя се е родила след проведения в началото на септември 2024 г. Четвърти международен...
| |
 |
 Обмислят изграждане у нас на Международен институт за устойчиви технологии с технология от ЦЕРН
Петък, 24 Януари 2025 17:53
Иновациите, научните изследвания и технологиите са в основата на политиката за развитие на конкурентоспособна европейска икономика. Това заяви президентът Румен Радев на среща днес на „Дондуков“ 2 с европейския...
| |
 |
 Ракета на SpaceX стартира частни мисии до Луната
Сряда, 15 Януари 2025 18:09
Два спускаеми модула, разработени от американската компания Firefly Aerospace и японската ispace, напуснаха Земята с ракета Falcon 9 на SpaceX. Изстрелването се състоя в 01:09 местно време (06:09 GMT)...
| |
 |
 „ЕндуроСат“ планира да създаде констелация от 120 сателита за наблюдение на Земята
Сряда, 15 Януари 2025 11:40
Констелация от 120 сателита „Балкан“ планира да създаде компанията „ЕндуроСат“, съобщи изпълнителният директор Райчо Райчев по време на изстрелването на първия спътник „Балкан-1“, което беше извършено...
| |
 |
 БАН със становище в подкрепа на Българската православна църква
Вторник, 14 Януари 2025 12:51
„Единството на източно-православната ни църква е въпрос на националната ни и конституционна идентичност. Конституцията признава само тази Българска православна църква, която е утвърдена по каноните на...
| |
 |
 Полярният ни кораб продължава с мисиите в Антарктида (снимки)
Неделя, 12 Януари 2025 14:56
По време на престоя си в залива (калдерата) „Порт Фостър“ на вулканичния остров Дисепшън научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ с бордови номер 421 (НИК 421) извърши дейности съгласно...
| |
 |
 Българска ученичка блести на Нобеловите награди с научен труд по физика
Петък, 10 Януари 2025 13:37
Българската дванадесетокласничка Александра Петкова представи научния си труд по време на Нобеловите награди в Стокхолм. Възпитаничката на Националната природо-математическа гимназия презентира разработката...
| |
 |
 Зашеметяващи кадри от Меркурий, заснети от сондата BepiColombo
Петък, 10 Януари 2025 10:55
Европейската космическа агенция (ESA) публикува впечатляващи изображения от последното прелитане на сондата BepiColombo край Меркурий. Заснети от разстояние само 295 километра над повърхността, кадрите...
| |
|
|
|
Изпрати новина
|
|
|
 |
Полезно |
Препоръчваме |
Най-четени |
Анкета |
|