Нобеловата награда за химия за 2025 г. беше присъдена на Сусуму Китагава, Ричард Робсън и Омар М. Яги за изследванията им върху металоорганични рамки (MOF) – специални молекулни структури, които могат да се използват за улавяне на въглероден диоксид, намаляване на пластмасовото замърсяване и други екологични приложения.

Тримата учени ще си поделят 11 милиона шведски крони (около 1,2 милиона долара).

Металоорганичните рамки представляват конструкции с големи вътрешни пространства, през които могат да преминават газове и други химикали. Те се разработват от учените от 70-те и 80-те години на миналия век и днес се използват в лаборатории по целия свят. MOF могат да помогнат за разграждане на вредни газове и за улавяне на въглероден диоксид от фабрики и електроцентрали.

Професор Китагава работи в Университета в Киото, Япония, професор Ричард Робсън – в Университета в Мелбърн, Австралия, а професор Яги – в Университета в Калифорния, САЩ. Според Нобеловия комитет, философията на Китагава за „полезността на безполезното“ го е вдъхновила да изследва молекулярни структури, чиято стойност може да се прояви години по-късно.

Това е третата научна награда, присъдена тази седмица. Във вторник Нобеловата награда за физика беше присъдена за работа по квантова механика, а в понеделник – за изследвания на имунната система и начина, по който тя атакува инфекции.