Една от най-известните картини на американския художник Джаксън Полък – Number 1A, 1948, дълго време криеше тайна. В продължение на 77 години яркото ѝ тюркоазено синьо оставаше загадка за изкуствоведи и химици.

Екип, ръководен от химика Александър Хайер от Станфордския университет, обяви, че мистерията вече е разгадана – става дума за манганово синьо (PB33), синтетичен пигмент, забранен днес заради токсичност, съобщи sciencealert.

Полък създава картината, като експериментира с нетрадиционни методи – платното е положено на пода, а боите са капани, изливани или размазвани с ръце. Именно това прави Number 1A, 1948 пример за неговия „екшън живопис“ стил, белязан от хаос и експресивност.

Учени от години се опитват да определят точния произход на наситеното синьо. Предишни анализи с лазер не дават резултат заради смущения от маслената основа на боята. Сега обаче чрез по-нискоенергийна спектроскопия изследователите доказват, че характерните светлинни преходи на пигмента напълно съвпадат с тези на мангановото синьо.

Този пигмент е създаден през 1907 г., но едва през 30-те години започва да се предлага на художниците. По времето, когато Полък рисува платното си, това синьо е било ново и впечатляващо в палитрата на модерното изкуство.

Днес мангановото синьо не се използва, но учените вече търсят безопасни алтернативи. Една от тях е YInMn blue, открито през 2009 г., което вече се радва на популярност сред съвременни художници.

Резултатите от изследването са публикувани в списание PNAS.

„Number 1, 1948“ е шедьовър на техниката „drip“ – изливане или капене на боя, радикалният метод, с който Полък допринася за абстрактния експресионизъм. Движейки се около огромно платно, поставено на пода, той хвърля и излива потоци боя по повърхността. Това е едно от най-мащабните му произведения, в което личи енергията на тези динамични жестове. Платното сякаш пулсира: струи и нишки емайл – ту матови, ту гланцирани – се преплитат и разтичат, оформяйки сложна мрежа от бежови, сини и сиви тонове, прорязани от черно и бяло. Начинът, по който боята лежи върху платното, внушава скорост и сила, а образът като цяло е плътен и наситен, но същевременно в детайлите се разкрива дантелена филигранност, деликатност и лиричност.

Макар стилът на „drip“ живописта да е станал синоним на името Джаксън Полък, тук художникът „подписва“ картината още по-директно – в горния десен ъгъл се откриват няколко отпечатъка от ръцете му. По това време Полък спира да дава образни заглавия на картините си и започва да ги номерира. Съпругата му, художничката Лий Краснър, по-късно обяснява: „Числата са неутрални. Те карат хората да гледат картината заради самата нея – чиста живопис.“

Колекционерите първоначално не оценяват радикалния нов стил на Полък и при първото ѝ представяне през 1949 г. (тогава със заглавие Number 1, 1948) картината остава непродадена. По-късно същата година тя е показана отново в неговата втора самостоятелна изложба (Полък добавя „А“ към заглавието, за да избегне объркване с по-нови творби) и малко след това е закупена от MoMA.