Върховният касационен съд разреши вписването в регистъра на вероизповеданията към Софийски градски съд на Българската православна старостилна църква (БПСЦ), като отмени решението на СГС, потвърдено по-късно и от апелативните магистрати, съобщава Dir.bg

Така Българската православна църква вече не е единствената, която може да се нарича "православна" по закон у нас.

Според върховните съдии няма обективни обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че с регистрацията на БПСЦ биха се засегнали права на "Българска православна църква - Българска патриаршия" и нейните членове.

"За тази религиозна институция е безспорно, че съществувайки от векове, е участвала в укрепването на българския национален дух и държавност, че понастоящем обединява мнозинството от православните християни в страната, че е единна, авторитетна и се ползва с изключителното уважение на институциите и обществото. Същевременно исканата регистрация е за малка религиозна общност, която съществува от 30 години и няма претенции към вътрешната организация и имуществото на "Българска православна църква - Българска патриаршия"", пишат в решението си върховните магистрати.

Предстоятел на законната вече Българската Православна Старостилна Църква е Триадицкият митрополит Фотий, а в Синода влизат Созополският епископ Серафим и Кишиневският и Молдовски архиепископ Георги, който е временен член.

Старостилната църква има 18 храма в страната, а катедралният й храм "Успение на Пресвета Богородица" се намира в столичния жк. "Бъкстон". Техен е и девическият манастир в кв. "Княжево", в който служат 60 монахини.

Всъщност отделянето на свещениците от старостилната църква от Българската православна църква става през декември 1968 година, когато Синодът на Българската патриаршия публикува "Послание към духовенството и всички чеда на Българската православна църква", в което известява за предстоящата реформа на църковния календар - приемането на т.нар. новоюлиянски календар. В него неподвижните празници (Рождество Христово, Богоявление, Благовещение, Успение Бoгородично и т.н) съвпадат с Григорианския календар, а за подвижните (Господни) - Възкресение Христово и свързаните с него се ползва Юлианският календар.

Промяната обаче е отхвърлена от тогавашните архимандрити Серафим (Алексиев), Сергий (Язаджиев), Пантелеймон (Старицки), от йеромонах Серафим (Дмитриевски), от игумения Серафима (Ливен) и цялото сестринство на манастира "Покров на Пресвета Богородица" в кв. "Княжево". Те заявяват в писмо до българския патриарх Кирил, че по съвест не могат да приемат реформата, тъй като тя е в противоречие с богослужебния Устав, с литургичното и каноническото предание на Православната Църква.

След 1989 година до сега са правени опити за официализиране на старостилната църква, но без успех.