България навлиза в 2026 г. с по-силно вътрешно търсене, по-изразен инвестиционен импулс и активен кредитен пазар, но и с по-слаба външна позиция. Това се казва в редовния Годишен доклад: „Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания“ на Института за икономически изследвания (ИИИ) при Българската академия на науките, който разглежда състоянието и развитието на глобалната и националната икономика през изминалата година и представя прогнозни оценки за икономическото развитие в средносрочен план до 2028 г.

Средносрочната прогноза е разработена в 3 сценария, която показва зависимостта на растежа, инфлацията, външния баланс и държавния дълг от външната среда, финансовите условия и параметрите на фискалната политика.

Според учените базовата перспектива остава относително благоприятна, но при значително по-висока външна несигурност. Предвижда се известно отслабване на растежа – през 2026 г. реалният БВП да нараства с 1.6%, през 2027 г. – с 2.5%, а през 2028 г. – с 3.5%. Инфлацията ще се понижава, но бавно – 3.7% през т.г., 2.9% догодина и 2.4% през 2028 г. Очертава се ограничена стагфлационна конфигурация – по-нисък растеж, по-висока инфлация и по-слаба фискална и външна позиция.

Дори при оптимистичен сценарий не настъпва автоматично стабилизиране на дълговата динамика, смятат икономистите. Това налага предпазлива фискална политика, поддържане на буфери срещу енергийни и логистични шокове и внимателно наблюдение на инфлацията, лихвената среда и дълга. Необходима е трансформация на модела на икономически растеж от потребителски стимулиран към модел, базиран на производителност, човешки капитал и износ с висока добавена стойност, казват те.

В доклада се подчертава, че членството на България в еврозоната създава институционални и финансови предимства, но не е автоматичен механизъм за ускоряване на растежа без ускоряване на инвестициите, технологично обновяване и по-висока производителност на труда. Успешното излизане от режима на паричния съвет може да се оцени като самостоятелен институционален успех, който допринася за нереализиране на най-негативните сценарии около приемането на еврото, става ясно от доклада.

Прегледът на икономическата активност в България през 2025 г. показва,че тя продължава да расте, но при по-ясно изразена зависимост от вътрешни източници на растеж и при отслабваща външна позиция. Реалният БВП се увеличава с 3.1%, което изпреварва средните темпове в ЕС и еврозоната. Макар икономическият растеж да е устойчив като темп, той е небалансиран като структура поради зависимостта от вътрешното потребление и отрицателния принос на нетния износ. Очакванията са растежът да остане положителен, но качеството му ще зависи от преминаване от потребление и внос към инвестиции, индустриална модернизация и по-висока добавена стойност.

Инфлацията в България се ускорява, като индексът на потребителските цени в края на миналата година нараства с 5%, средногодишният индекс – с 4.6%, а хармонизираният индекс – с 3.5%. Дефлаторът на БВП се повишава със 7.4%, което ясно показва, че водещо значение за ценовата динамика имат вътрешните фактори, а не толкова вносните цени. Най-съществен принос към инфлацията имат хранителните продукти и безалкохолните напитки, ресторантьорството и хотелиерството, жилищата, водата, електроенергията, газът и другите горива.

Работната заплата нараства значително по-бързо от производителността на труда. През втората половина на 2025 г. проинфлационна роля имат и очакванията, свързани с присъединяването към еврозоната, които водят до по-високо текущо търсене и превантивно прехвърляне на разходи в крайните цени. Инфлацията е предимно вътрешно генериран проблем, поради което устойчивото ѝ овладяване изисква по-висока производителност, конкуренция и дисциплина при бюджетните разходи, а не само временни ценови мерки, смятат икономистите.

Пазарът на труда остава в относително добро състояние, но неговата устойчивост се поддържа при свиващ се трудов ресурс. Ниската безработица вече не е само положителен резултат, а и знак, че резервите за разширяване на заетостта са ограничени. Ключово ограничение пред бъдещия растеж е несъответствието между уменията и структурата на търсенето на труд. Ниската безработица прикрива недостига на труд, което прави активирането на неактивните лица и повишаването на уменията централно условие за увеличаване на потенциала за растеж на българската икономика, се казва в доклада.

Фискалната позиция през 2025 г. запазва съответствие с част от изискванията за присъединяване към еврозоната, но показва ясно нарастващи рискове. Бюджетният дефицит на касова основа е 3% от БВП, докато дефицитът на сектор „Държавно управление“ на начислена основа достига 3.5% от БВП. Въпреки че равнището на правителствения дълг остава далеч под референтната стойност от 60%, увеличението му с 6.1 процентни пункта от БВП за една година е сигнал за необходимост от фискална консолидация. Според учените не е устойчиво постоянните социални и административни разходи да се финансират чрез нарастващ дълг. Необходимо е съчетание от приходни мерки, по-висока ефективност на публичните разходи и по-строг контрол върху публичните инвестиции. Основният фискален риск не е равнището на правителствения дълг, а трайното финансиране на постоянни разходи с нов дълг при слаба ефективност на публичните инвестиции. Необходима е промяна на фискалната политика от проциклична към антициклична, смятат те.

Външният сектор се превръща в един от основните източници на макроикономически риск. През 2025 г. салдото по текущата и капиталовата сметка се влошава. Търговският дефицит се задълбочава до около 8.2% от БВП. Слабостта на външната позиция произтича от съчетанието между спад на стоковия износ и силно вътрешно търсене, което поддържа вноса, става ясно от доклада.

На фокус тази година в доклада е поставена темата за фундаменталните фактори на ценообразуването в българската икономика. Икономистите на БАН са разработили оригинален Индекс на цените на факторите на производство, базиран на система от 27 показателя, който позволява проследяване на трансмисионния механизъм между факторните разходи, производствените цени и крайните потребителски цени в българската икономика. Установено е, че електроенергията, газът, пшеницата и работните заплати формират над 80% от промяната на цените на производител.

През 2025 г. се появява „ножица“ между фундаменталните фактори и цените на производител, което означава нарастваща роля на извънпроизводствени и пазарни фактори. Вътрешният пазар функционира като ценови буфер, в който предприятията компенсират по-ниските маржове от износа чрез по-високи цени към местни потребители и бизнеси, се казва в доклада.