Той представи първия си работен доклад на годишното заседание на Националния народен конгрес, законодателния орган на Китай, в Голямата зала на народите в Пекин.
Целта за растеж е подобна на миналогодишната, но за да я постигне, Китай ще трябва да въведе по-силни правителствени стимули, тъй като икономиката продължава да зависи от държавните инвестиции в инфраструктура, които доведоха до натрупването на планина от общински дългове.
Забавянето на възстановяването след края на кризата през изминалата година разкри дълбоките структурни дисбаланси в Китай - от слабото потребление на домакинствата до все по-ниската възвръщаемост на инвестициите, което предизвика призиви за нов модел на развитие.
Кризата с недвижимите имоти, задълбочаващата се дефлация, сривът на фондовия пазар и нарастващите дългови проблеми на местните власти увеличиха натиска върху китайските лидери да отговорят на тези призиви.
"Не бива да изпускаме от поглед най-лошите сценарии и трябва да сме добре подготвени за всички рискове и предизвикателства", заяви Ли Цян. "По-конкретно, трябва да продължим с трансформирането на модела на растеж, извършването на структурни корекции, подобряването на качеството и повишаването на ефективността."
Той не предостави веднага подробности за планираните промени.
Китайските акции компенсираха по-ранните си загуби и се търгуваха почти без промяна за деня, а юанът остана без изменение, което показва, че инвеститорите не са впечатлени от плановете за стимулиране и обещанията за реформи.
"Политиците изглеждат доволни от настоящата траектория", заяви Бен Бенет, инвестиционен стратег за Азиатско-тихоокеанския регион в Legal And General Investment Management, като добави, че икономическите цели са "според очакванията".
"Това е разочароващо за онези, които се надяваха на по-голям тласък... На думи има подкрепа за дълга на местните власти и сектора на недвижимите имоти, но е от ключово значение как това ще се прилага на практика."
При определянето на целта за растеж политиците "взеха предвид необходимостта от повишаване на заетостта и доходите, както и от предотвратяване и разсейване на рисковете", каза Ли Цян, като добави, че Китай възнамерява да има "активна" фискална позиция и "благоразумна" парична политика.
Китай планира бюджетен дефицит в размер на 3% от брутния вътрешен продукт, което е по-малко от ревизираните 3,8% през миналата година.
От решаващо значение е обаче, че страната планира да емитира специални свръхдългосрочни държавни облигации на стойност 1 трилион юана (139 млрд. долара), които не са включени в бюджета.
Това е едва четвъртата подобна продажба през последните 26 години, като последната е от 2020 г., когато властите емитираха облигации на стойност 1 трилион юана, за да покрият мерките за реакция срещу пандемията, припомня Bloomberg.
Китай има за цел да емитира такива свръхдългосрочни специални облигации в продължение на няколко последователни години, въпреки че докладът на Ли Цян не включва цел след 2024 г.
Квотата за емитиране на специални облигации за местните правителства е определена на 3,9 трлн. юана спрямо 3,8 трлн. юана през 2023 г.
Китай също така определи целта за потребителската инфлация на 3% и цели да създаде над 12 млн. работни места в градовете през тази година, като запази равнището на безработица на около 5,5%.
"Китайското правителство не иска да стимулира прекалено много икономиката, ... а също така иска да запази относително ниска задлъжнялост", каза Ся Цинцзие, професор по икономика в Пекинския университет.
Анализаторите очакват Китай да намали амбициите си за годишен растеж в бъдеще. Според прогнозите на Международния валутен фонд икономическият растеж на Китай ще бъде 4,6% през тази година, като в средносрочен план ще продължи да се забавя до около 3,5% през 2028 г.