Пътната карта за конкурентоспособност на председателя на Урсула фон дер Лайен, стъпила върху докладите на Марио Драги и Енрико Лета, си поставя за цел да завърши единния пазар до 2027 г. Сред ключовите мерки е пренасочване на обществените поръчки и индустриалното финансиране към производство, базирано в ЕС – особено в стратегически сектори като отбраната, чистите технологии, производството на чипове, химическата индустрия и автомобилостроенето.
От Европейска комисия определят инициативата като европейски отговор на американската политика „Buy American“("Купувай американско"). За разлика от Вашингтон обаче, Брюксел трябва да балансира интересите на 27 държави членки и да се съобразява както с правилата на Световната търговска организация, така и със собствените ангажименти за отворена търговия.
Предложението е трябвало да бъде представено още преди Коледа, но е било оттеглено заради липса на съгласие между държавите членки. Последната среща на върха изпрати политически сигнал, но не доведе до конкретно законодателство.
В сферата на сигурността обаче има относително единодушие. Гунар Волф, професор по икономика в Свободния университет в Брюксел и старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel, посочва:
„Ние се възползваме от американските оръжия. Но тези покупки ни правят уязвими към геополитическото влияние на Съединените щати върху Европа… В областта на твърдата сигурност има ясен аргумент да купуваме повече европейско.“
Според него стратегическата автономност означава технологиите да се произвеждат в Европа, за да не се създават нови зависимости.
В останалите сектори обаче Волф е далеч по-предпазлив. По думите му съществува риск инициативата да се превърне в чиста протекционистка политика, която да отслаби конкуренцията и иновациите.
„Ако защитите местната индустрия без конкуренция, в крайна сметка ще постигнете липса на иновации, което ще бъде вредно за растежа“, предупреждава той.
Скептицизъм изразява и Алберто Алемано, професор по право в HEC Paris. Според него ЕС не разполага с достатъчно развита индустриална база и вериги за доставки, за да разчита сам на себе си в повечето сектори. Общо предпочитание към европейско производство би увеличило разходите за индустриите по веригата.
По думите му по-висока цена може да бъде оправдана в наистина стратегически сектори – но само след строг анализ, а не по политическа целесъобразност.
Разделенията вече са видими. Франция настоява за строги изисквания за местно съдържание, докато Германия предпочита по-гъвкав подход „Произведено с Европа“, който допуска и партньори като Канада, Обединеното кралство и Норвегия. По-малките и силно търговски ориентирани държави се опасяват, че ще поемат по-високите разходи, докато основните индустриални икономики ще извлекат най-големи ползи.
„Истинското напрежение е между два клъстера държави“, казва Алемано. „По-малките държави членки се опасяват, че това ще увеличи разходите и ще облагодетелства предимно големите икономики.“
Фредрик Ериксон, директор на Европейския център за международна политическа икономия, предупреждава, че прилагането на подобна система няма да бъде лесно. Европейските компании често внасят компоненти, които използват за производство на стоки за износ. Ограниченията биха повишили разходите и биха намалили конкурентоспособността на европейския износ.
Той дава пример с германска компания, която изгражда вятърен парк в ОАЕ с компоненти, произведени в различни държави. В подобен случай определението за „европейско предпочитание“ става трудно приложимо – особено ако трета страна също изисква местно производство.
Допълнителен риск са евентуални ответни мерки от партньори. ЕС изнася повече индустриални стоки, отколкото внася. Ако бъдат изключени държави като Канада, Обединеното кралство или страни от Меркосур, те могат да отвърнат със сходни ограничения.
Очаква се предложението, което Комисията ще представи в средата на март, да се съсредоточи върху ограничен брой стратегически сектори и да въведе прагове за добавена стойност в ЕС – вероятно между 60 и 80%, както и изключения за „доверени партньори“.
Девет държави членки, сред които Швеция, Финландия, Ирландия и Естония, вече предупредиха в съвместно писмо, че подобна мярка трябва да бъде крайна, ограничена във времето и строго секторна.
Политическият сигнал е ясен: Европа иска по-голяма стратегическа автономност. Но дали „Купувай европейско“ ще засили конкурентоспособността или ще отвори нови линии на разделение в Съюза – отговорът ще зависи от детайлите. А именно те тепърва предстои да бъдат изяснени.








Новини - теми













Най-големият хотелски оператор в Европа обяви фалит на половината си обекти
Най-щастливата страна в света кани туристи на безплатно пътуване
Иран твърди, че е поразил американския самолетоносач „Ейбрахам Линкълн“, САЩ отричат
Съветът на експертите в Иран постигна мнозинство за наследник на Али Хаменей
НАТО свали трета иранска балистична ракета над Турция
Военната служба отново е задължителна в Хърватия
Гръцки танкер е сред двата ударени в иракски води
Какво е Ормузкият проток – и защо светът следи всяко напрежение там
Петък 13-и е
Вучич: Сърбия няма да се присъедини към НАТО, остава неутрална
Илон Мъск е все по-близо до статута на трилионер
Фон дер Лайен: Европа сгреши стратегически, като намали ядрената енергия
Учени предупреждават: Балтийско море е в критично състояние
Президентът на Полша наложи вето на 44 млрд. евро за отбрана по механизма "SAFE"
13 март в историята
Любляна беше обявена за най-добър креативен град в Европа за 2026 г.
Хиляди моряци блокирани в Ормузкия проток заради напрежението в Близкия изток
В румънска пещера откриха 5000-годишни бактерии, устойчиви на съвременни антибиотици
Милиони работни места са застрашени от ИИ, алармират европейски профсъюзи
Папа Лъв XIV призова християнските лидери, участващи във войни да се изповядат











RSS Новини