Балтийско море е под сериозен натиск от десетилетия и е една от най-големите „мъртви зони“ в света, предупреждават учени. Човешките дейности, комбинирани с климатичните промени и естествени цикли на водорасли и органична материя, затрудняват възстановяването на морето, предаде Euronews.

Повече от половин век Балтийско море страда от еутрофикация – прекомерно обогатяване с хранителни вещества като азот и фосфор. Това предизвиква цъфтеж на водорасли, изчерпване на кислорода и задушаване на водния живот.

Основният източник на замърсяване са човешки дейности: селскостопански торове, оборски тор, непречистени или лошо пречистени отпадъчни води и промишлени отпадъци, особено от хранително-вкусовата и химическата промишленост. Азотът от изкопаеми горива също попада в морето чрез атмосферно отлагане.

Евтрофикацията създава „мъртви зони“ – райони с почти нулево съдържание на кислород, където животът е силно ограничен.

В началото на февруари 275 милиарда тона вода бяха изтласкани от Балтийско море към Северно море, понижавайки нивото му с 67 см. Това явление, подпомогнато от силни ветрове и липса на атмосферни фронтове, потенциално би могло да доведе до приток на солена, богата на кислород вода обратно към Балтийско море.

„Това може временно да съживи мъртвите зони, но ефектът е краткотраен“, отбелязват експертите от Института по океанология на Полската академия на науките.

Температурите в централния басейн на шведския остров Готланд са се повишили средно с почти 2℃ от 1960 г. По-топлата вода абсорбира по-малко кислород, а летните притоци са по-малко ефективни за аериране на дълбоките басейни. В резултат на това вероятността за образуване на мъртви зони се увеличава.

От 80-те години насам законодателството на ЕС и инициативите на Хелзинкската комисия (HELCOM) значително са намалили замърсяването с хранителни вещества. Количеството фосфор в реките е спаднало с около 50%, а азотът – с около 30%.

През 1995 г. централната част на Балтийско море е получила над 20 000 тона фосфор годишно; до 2017 г. количеството е спаднало до около 12 400 тона.

Въпреки това учените отбелязват, че качеството на повърхностните води не се е подобрило съществено. Причината е сложната структура на морето и продължаващото натрупване на хранителни вещества в седиментите.

Изследователите предлагат четири ключови стратегии за възстановяване на Балтийско море:

• Продължаване на усилията за намаляване на замърсяването с хранителни вещества.

• Възстановяване на естествени крайбрежни филтри като лагуни, фиорди и естуари.

• Насърчаване на морска трева и култивиране на микроводорасли за активно отстраняване на хранителни вещества.

• Изграждане на рифове и мидени пластове за поглъщане на излишния фосфор.

Докладът също така призовава за разширяване на „дългосрочните системи за наблюдение и съвременни измервания“, като се твърди, че новите сензорни системи ще помогнат за откриване на подобрения и неуспехи на ранен етап.