538 г. – В англосаксонските хроники е описано първото слънчево затъмнение в Англия.
950 г. – Германският крал Ото I е избран и за крал на Италия.
1113 г. – Римският папа Паскалий II признава първият монашески орден, известен като Малтийския орден.
1637 г. – Фердинанд III става император на Свещената римска империя.
1804 г. – Ню Джърси става последният северен щат, забранил робството.
1835 г. – Приета е първата конституция на Сърбия.
1884 г. – Създаден е окръг Мороу в щата Орегон, САЩ.
1898 г. – Американският крайцер „Мейн“ е взривен на пристанището на Хавана, при което загиват 252 моряци. Това дава повод на САЩ да обяви война на Испания.
1902 г. – Открита е първата линия на метрото в Берлин.
1906 г. – Във Великобритания е създадена Лейбъристка партия.
1914 г. – Император Николай II издава указ за борба с алкохолизма в Русия.
1918 г. – Учреден е Медалът „Червен кръст“ с указ от цар Фердинанд I.
1919 г. – Излиза първият брой на вестник Борба – орган на Демократическата партия в Кюстендил.
1932 г. – Официално са закрити 3-те зимни олимпийски игри в Лейк Плейсид, САЩ.
1942 г. – Втората световна война: Сингапур е завладян от Япония.
1944 г. – Втората световна война: Соломоновите острови са освободени от японска окупация.
1945 г. – Създадено е издателство „Просвета“.
1946 г. – Започва да се издава вестник „Стършел“.
1948 г. – Провежда се първото официално състезание на НАСКАР.
1950 г. – Отваря врати първата езикова гимназия в България в град Ловеч.
1960 г. – Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Отвъд хоризонта“.
1961 г. – Американският отбор по фигурно пързаляне, техни близки и треньори загиват при самолетна катастрофа в Брюксел, Белгия, на път за световното първенство в Прага.
1971 г. – Великобритания въвежда десетичната система при паунда.
1976 г. – На референдум е приета новата конституция на Куба.
1976 г. – Официално са закрити 12-те зимни олимпийски игри в Инсбрук, Австрия.
1977 г. – Състои се първият полет на Космическата совалка Ентърпрайз.
1982 г. – Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Лавина“.
1989 г. – Война в Афганистан (1979 – 1989): СССР официално съобщава, че всички негови войски са изтеглени от Афганистан.
1997 г. – Служебното правителство на Стефан Софиянски взема решение за въвеждане на валутен борд в България.
1997 г. – СДС от коалиция се преструктурира в политическа партия.
1999 г. – Писателят Антон Дончев печели наградата „Балканика '99“ за романа си „Странният рицар на свещената книга“.
2000 г. – Започват официални преговори за присъединяване на България към ЕС.
2003 г. – Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Кълвачът“.
2013 г. – Метеорит се взривява над Челябинска област.
Родени на 15 февруари
1564 г. – Галилео Галилей, италиански астроном († 1642 г.)
1571 г. – Михаел Преториус, немски композитор († 1621 г.)
1710 г. – Луи XV, крал на Франция († 1774 г.)
1748 г. – Джереми Бентъм, английски философ († 1832 г.)
1782 г. – Уилям Милър, основател на адвентисткото движение († 1849 г.)
1791 г. – Франческо Айец, италиански художник († 1882 г.)
1797 г. – Пьотър Анжу, руски изследовател († 1869 г.)
1831 г. – Николай Ге, руски художник, передвижник († 1894 г.)
1835 г. – Димитриос Викелас, гръцки писател († 1908 г.)
1839 г. – Райко Жинзифов, български възрожденец († 1877 г.)
1840 г. – Титу Майореску, румънски политик († 1918 г.)
1845 г. – Илайхю Рут, американски политик, Нобелов лауреат през 1912 г. († 1937 г.)
1856 г. – Емил Крепелин, германски психиатър († 1926 г.)
1861 г. – Димитър Каданов, български военен деец († 1932 г.)
1861 г. – Халфорд Макиндер, британски геополитик († 1947 г.)
1861 г. – Шарл Едуар Гийом, швейцарски физик, Нобелов лауреат от 1920 г. († 1938 г.)
1866 г. – Константин Каварналиев, български офицер († 1913 г.)
1868 г. – Никола Благоев, български историк († 1944 г.)
1869 г. – Антон Попстоилов, български историк († 1928 г.)
1872 г. – Аргир Манасиев, български революционер († 1932 г.)
1873 г. – Ханс фон Ойлер-Келпин, шведски биохимик, Нобелов лауреат († 1964 г.)
1874 г. – Ърнест Шакълтън, ирландски пътешественик († 1922 г.)
1875 г. – Симеон Молеров, български революционер († 1923 г.)
1879 г. – Александър Димитраков, български революционер († 1912 г.)
1879 г. – Павел Делирадев, български революционер († 1957 г.)
1881 г. – Петър Тодоров, български политик († 1955 г.)
1882 г. – Джон Баримор, американски актьор († 1942 г.)
1886 г. – Паул Шилдер, австрийски психиатър († 1940 г.)
1891 г. – Георг фон Бисмарк, германски офицер († 1942 г.)
1895 г. – Вилхелм Бургдорф, германски офицер († 1945 г.)
1898 г. – Дико Илиев, български композитор († 1984 г.)
1898 г. – Тото, италиански комик († 1967 г.)
1901 г. – Жорж Фав, швейцарски психоаналитик († 1981 г.)
1903 г. – Вилхелм Сьот, германски офицер († 1978 г.)
1906 г. – Богомир Лазов, български художник († 1969 г.)
1907 г. – Вълчо Химирски, български партизанин († 1984 г.)
1909 г. – Ангел Бълев, български комунист († 1967 г.)
1910 г. – Ирена Сендлерова, полска активистка от Съпротивата († 2008 г.)
1914 г. – Здравко Георгиев, български офицер († 1986 г.)
1918 г. – Алън Арбъс, американски актьор († 2013 г.)
1922 г. – Божин Ласков, български футболист († 2007 г.)
1922 г. – Златка Асенова, български скулптор
1928 г. – Ено Рауд, естонски писател († 1996 г.)
1928 г. – Луис Посада Карилес, кубински политически деец († 2018 г.)
1929 г. – Греъм Хил, британски състезател във Ф1 († 1975 г.)
1934 г. – Никлаус Вирт, швейцарски учен
1937 г. – Коен Мулийн, холандски футболист († 2011 г.)
1944 г. – Александър Серебров, съветски космонавт († 2013 г.)
1944 г. – Джохар Дудаев, чеченски лидер († 1996 г.)
1947 г. – Джон Адамс, американски композитор
1951 г. – Марку Ален, финландски автомобилен състезател
1952 г. – Томислав Николич, сръбски политик
1952 г. – Николай Сорокин, съветски руски театрален и киноактьор, театрален режисьор († 2013 г.)
1954 г. – Мат Грьонинг, американски аниматор
1962 г. – Иван Стоилкович, македонски политик
1964 г. – Крис Фарли, американски актьор († 1997 г.)
1969 г. – Роберто Баладо, кубински боксьор († 1994 г.)
1971 г. – Виргиния Здравкова, българска дизайнерка
1971 г. – Рей Сефо, новозеландски кикбоксьор
1971 г. – Рене О'Конър, американска актриса
1972 г. – Ива Пранджева, българска лекоатлетка
1972 г. – Наталия Гусева, съветска киноактриса
1972 г. – Яромир Ягър, чешки хокеист
1974 г. – Александър Вурц, австрийски автомобилен състезател
1974 г. – Джина Лин, пуерториканска порно актриса
1974 г. – Томи Путансу, финландски певец
1981 г. – Емил Гъргоров, български футболист
1981 г. – Еурелио Гомеш, бразилски футболист
1981 г. – Оливия, американска певица
1984 г. – Дорота Рабчевска, полска певица
1986 г. – Валери Божинов, български футболист





Новини - теми













България взе приза за най-красив щанд на международното туристическо изложение EMITT 2026 в Истанбул
Почина легендата на киното Робърт Дювал
Европа губи милиони тонове казахстански петрол след атаки в Черно море
Северна Корея открива жилищен квартал за семейства на загинали войници в Украйна
Бивш украински министър задържан при опит да напусне страната
16 февруари в историята
Злато и сребото с рекорден срив, за ден сивият метал загуби 33% от стойността си
Нов формат и зрелище в Мача на звездите на НБА
Италианският диджей Габри Понте ще закрие Зимните олимпийски игри
Полярният ни кораб се готви за отплаване от Антарктида
Медалите на Милано–Кортина 2026 се разпадат, организаторите обещават поправка
Зеленски: Избори са възможни само при прекратяване на огъня
Български гражданин, воювал за руската армия, е пленен от украински войници край Купянск
Трети банков обир регистриран в Германия за дни
ЕС изпраща комисаря за Средиземноморието на срещата на Съвета за мир на Тръмп
Българин остана без книжка след шофиране на Сайбъртрък без нужната категория
Турция подготвя нови регулации за защита на децата в социалните мрежи
Тръмп отмени ключово климатично решение от ерата на Обама
16 февруари е международен ден на пощальоните и куриерите
Министерството на вътрешната сигурност на Съединените щати спря работа
15 февруари в историята







RSS Новини