Миналата година беше най-горещата в историята на Европа и света, като температурите надминаха всички досегашни рекорди. Европа, която се затопля два пъти по-бързо от световния среден темп, вече усеща сериозни икономически щети от нарастващите горещи вълни, отбелязва Euronews.

Според изследване, публикувано в списанието "Nature Communications", в години с екстремни горещини като 2003 и 2018 г., икономическите загуби за Европа са достигали до 0,5% от БВП – повече от двойно спрямо средното за предходните десетилетия. Очаква се тези загуби да надминат 1% от БВП до 60-те години на XXI век, ако не бъдат предприети ефективни мерки за адаптация.

Отделно проучване на ОИСР предупреждава, че горещините намаляват производителността на труда – особено в сектори с външна работа. Десет допълнителни дни с температури над 35°C могат да свалят годишната производителност с до 0,3%, а при над 40°C – до почти 2%.

Симулации на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие показват, че Испания отчита най-голям спад в производителността – с 0,22% между 2000–2004 и 2017–2021 г. Следват Франция и Унгария (по 0,13%), а в групата със загуби от над 0,1% влизат Словакия, България, Словения, Италия, Полша и Румъния.

При сценарий с повишаване на температурата с 2°C, загубите в производителността може да надвишат 0,8% в Испания и около 0,5% в Италия и България. В същото време Дания и Финландия са сред страните с най-ниско очаквано въздействие.

Въпреки че някои адаптационни практики като по-ранно започване на работа и задължителни почивки при горещини вече се прилагат в Южна Европа, те ще трябва да се разширят и на север, тъй като екстремните горещини стават все по-чести и интензивни.

Експертите настояват за спешни мерки: от разширяване на зелените площи до градско планиране, ограничаващо ефекта на топлинните острови.