След като миналата година президентът Еманюел Макрон разпусна парламента, законопроектът за асистирана смърт отново влезе в дневния ред на френските законодатели. Депутатите започнаха обсъждането на две предложения – едното е насочено към подобряване на палиативните грижи, а другото предвижда легализиране на асистираното умиране при строго определени условия, съобщава Евронюз.

Законът би позволил на хора над 18 години с нелечими, напреднали или заболявания в последен стадиий да получат достъп до смъртоносно вещество – самостоятелно или с медицинска помощ. Допустимостта обаче е обвързана с няколко ключови условия: пациентът трябва да е в състояние ясно и доброволно да изрази своето информирано желание, а страданията му – физически или психически – да не могат да бъдат облекчени с наличното лечение.

Това изключва например хора с болестта на Алцхаймер или пациенти в необратима кома.

Предложението среща подкрепа от страна на мнозинството около Макрон и голяма част от левицата, но е остро критикувано от десницата и крайнодесните. Те настояват, държавата първо трябва да осигури достойни условия за палиативна грижа.

Докато депутатите спореха в пленарната зала, на улицата пред сградата протестираха стотици – облечени в сини медицински престилки, легнали по земята в знак на протест срещу евентуалното узаконяване на евтаназията. Демонстрацията, организирана от про-лайф асоциацията Alliance Vita, отправи ясно послание: вместо смърт – повече грижа.

Плакати с надписи като „Не на евтаназията“, „Подкрепете най-уязвимите“ и „Искаме палиативни грижи“ напомняха, че много пациенти не получават нужната подкрепа в последните дни от живота си.

Според Сметната палата на Франция почти половината от хората, които имат нужда от палиативни грижи – около 180 000 души годишно – не ги получават. Особено тежко е положението в домовете за възрастни и при домашните грижи, където персоналът често е неподготвен за подобни ситуации.