1506 г. – Започва строителство на базиликата Свети Петър в съвременния и вид.

1599 г. – Испанският крал Филип III Испански се жени за австрийска ерцхерцогиня Маргарита Австрийска.

1599 г. – Ерцхерцогът Алберт VII Австрийски се жени за испанската инфанта Изабела-Клара Испанска.

1791 г. – Луи XVI и неговото семейство са заловени от Националната гвардия в опит да избягат от очакващия ги в Париж съдебен процес.

1822 г. – Мехмед Емин паша завзема град Негуш след предателство и извършва страшно клане, при което всичките няколко хиляди мъже в града са избити, а жените и децата, отведени като роби в Анадола.

1840 г. – Високата порта унифицира Десятъка – започва повсеместно описване на имуществото и доходите на българското население.

1843 г. – Основан е окръг Елк в щата Пенсилвания, САЩ.

1850 г. – В Габрово се полагат основите на новата училищна сграда, днешната Априловска гимназия.

1877 г. – Генерал Николай Столетов поема командването на българското опълчение.

1906 г. – Земетресението в Сан Франциско през 1906 година почти изцяло разрушава Сан Франциско (Калифорния).

1908 г. – Закрито е 13-о Обикновено Народно събрание.

1909 г. – Жана д'Арк е обявена за светица в Рим.

1923 г. – Основан е руският футболен клуб ФК Динамо в Москва.

1925 г. – Основан е Международния радиолюбителски съюз IARU в Париж

1928 г. – След първия трус на Чирпанското земетресение от 14 април е регистриран нов силен трус с епицентър край Поповица; разрушенията от двата труса засягат около 20% от територията на България.

1931 г. – Закрито е 22-рото Обикновено Народно събрание.

1941 г. – В Атина е обявено военно положение, като гръцкия премиер Александрос Коризис се самоубива.

1942 г. – Пиер Лавал става министър-председател на Вишистка Франция.

1942 г. – Втората световна война: Нанесена е първата бомбардировка над Токио, известна като Рейда на Дулитъл.

1945 г. – В хода на Втората световна война немските войски в Рур капитулират.

1946 г. – Обществото на народите се саморазпуска.

1949 г. – Ирландия е обявена за независима от Великобритания република.

1951 г. – Франция, ФРГ, Италия и трите страни от Бенелюкс създават Европейска общност за въглища и стомана, която прераства по-късно в Европейска икономическа общност (съвременният Европейски съюз).

1955 г. – Основан е международният футболен турнир Лига Европа под името Купа на панаирните градове.

1956 г. – Вестник Отечествен фронт публикува статията „Поуката“ – първата публична остра критика на култа към личността като към всеобхватно социалистическо явление.

1956 г. – Принца на Монако Рение III се жени за американската актриса Грейс Кели.

1960 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм „Първи урок“.

1961 г. – Подписана е Виенската конвенция за дипломатическите отношения.

1980 г. – Провъзгласена е независимостта на нова африканска държава Зимбабве.

1981 г. – Официално се открива сградата на Културния комплекс в град Правец и тази на Историческия музей – Правец, с първата музейна експозиция.

1983 г. – Стартира американският телевизионен канал Disney Channel.

1988 г. – Ирано-иракската война: Американският флот потапя иранската фрегата „Саханд“ и няколко по-малки ирански патрулни кораби край Ормузкия проток.

1990 г. – Съветският съюз прекратява снабдяването на Литва с нефт, като санкция заради опита ѝ да напусне общата държава.

1999 г. – Приета е сегашната федерална Конституция на Швейцария.

2007 г. – Официално е открит швейцарският стадион Стад дьо ла Маладиер в Ньошател.

2008 г. – Провежда се премиерата на американския филм „Животът пред очите ѝ“.

Родени на 18 април

1480 г. – Лукреция Борджия, италианска благородничка († 1519 г.)

1590 г. – Ахмед I, султан на Османската империя († 1617 г.)

1774 г. – Георг Лангсдорф, немски естественик († 1852 г.)

1822 г. – Аугуст Петерман, немски картограф († 1878 г.)

1864 г. – Иван Ангелов, български живописец († 1924 г.)

1865 г. – Йохана Лойзингер, съпруга на княз Александър I Батенберг († 1951 г.)

1878 г. – Александър Панайотов, български революционер († 1903 г.)

1880 г. – Никола Логофетов, български политик († 1945 г.)

1882 г. – Леополд Стоковски, полски диригент († 1977 г.)

1893 г. – Жорж Буланже, румънски музикант († 1958 г.)

1893 г. – Христо Михайлов, деец на БКП († 1944 г.)

1895 г. – Гюрга Пинджурова, българска певица († 1971 г.)

1896 г. – Стефан Савов, български актьор († 1969 г.)

1900 г. – Венд фон Витерсхайм, немски офицер († 1975 г.)

1901 г. – Станка Цекова, български политик († 1984 г.)

1905 г. – Маргарита Гръцка, принцеса на Хоенлое-Лангенбург († 1981 г.)

1907 г. – Гоце Дивлев, български комунист († 1939 г.)

1907 г. – Иван Дуйчев, български историк († 1986 г.)

1915 г. – Кристо Темелко, албански политик († 1990 г.)

1916 г. – Борис Поцков, югославски партизанин († 1981 г.)

1917 г. – Фредерика Хановерска, кралица на гърците († 1981 г.)

1920 г. – Томо Софрониевски, югославски партизанин († 2007 г.)

1927 г. – Самюъл Хънтингтън, американски социолог († 2008 г.)

1931 г. – Любомир Шарланджиев, български кинорежисьор († 1979 г.)

1936 г. – Роза Димова, българска състезателка по ски бягане († 2012 г.)

1936 г. – Румяна Узунова, българска писателка († 1995 г.)

1937 г. – Георги Маринов, български писател († 2011 г.)

1942 г. – Йохен Риндт, пилот във Формула 1 († 1970 г.)

1943 г. – Георги Спасов, български писател († 2001 г.)

1945 г. – Александър Грозев, български кинокритик

1947 г. – Джеймс Уудс, американски актьор

1950 г. – Георги Денев, български футболист и треньор

1952 г. – Венцислав Божилов, български футболист

1954 г. – Николай Априлов, български режисьор

1957 г. – Ваня Костова, българска поп-певица († 2021 г.)

1959 г. – Катя Иванова, българска актриса

1962 г. – Марин Бакалов, български футболист и треньор

1963 г. – Конан О'Брайън, американски комедиант

1966 г. – Сърджан Пириватрич, сръбски историк

1968 г. – Мурат Кекилли, турски музикант

1969 г. – Румяна Желева, български политик

1970 г. – Саад Харири, Министър-председател на Ливан

1971 г. – Дейвид Тенант, шотландски актьор

1971 г. – Саманта Камерън, английска бизнес дама

1973 г. – Хайле Гебреселасие, етиопски бегач

1974 г. – Оливие Безансно, френски политик

1976 г. – Мелиса Джоан Харт, американска актриса

1977 г. – Георги Бачев, български футболист

1978 г. – Александър Александров – Алекс, български певец и телевизионен водещ

1979 г. – Антъни Дейвидсън, британски автомобилен състезател

1979 г. – Атанасиос Мастровасилис, гръцки шахматист

1981 г. – Тим Кахелмайер, германски професионален покер играч

1982 г. – Кирил Котев, български футболист

1985 г. – Лукаш Фабянски, полски футболист

1989 г. – Джесика Чонг, американска певица и бизнесдама

1990 г. – Рут Колева, българска певица

1990 г. – Брит Робъртсън, американска актриса

1992 г. – Георги Терзиев, български футболист