Днес се навършват 13 години от убийството на Андрей Луканов. На 2 октомври 1996 г. сутринта бившият премиер бе показно разстрелян пред дома си на улица на "Латинка". За атентата бяха обвинени шефът на строителната фирма "Колонел" Ангел Василев, племенникът му Георги Георгиев, шофьорът му Юрий Ленев и руснаците Александър Русови и Алексей Кичатов. След дългогодишни премеждия из съдебните инстанции петимата бяха оправдани. "Стандарт" публикува покъртителната изповед на вдовицата на Луканов - Лили Герасимова пред Мартин Карбовски.

- Кой уби мъжа ти? Твоята версия?

- Имаше много врагове - който е преварил. Имам деца, не ми се прави списък. Пък и в крайна сметка този, който го е направил, то е на неговата съвест. Вярвам, че има възмездие.

- Да поговорим за убийството. Кажи кога ти е рожденият ден?

- На 2 октомври. Денят, в който убиха Андрей.

- Дали е търсено някакво съвпадение?

- Имаше и такова подозрение. Първо - по руския календар е денят на Андрей Уродливий, и второ моят рожден ден. Но едва ли. Някъде имам филм с камера на наш приятел унгарец, женен за рускиня, живее в Будапеща, ние сме им кумове. И те дойдоха на 28 септември 1996 г. да си отпразнуват сребърната сватба с нас. Това са последните кадри с Андрей. Помня дните много ясно. Отидохме при Петър Младенов - той е наш кум, да се съберем - нашите кумове и ние като техни кумове. Същият унгарец ми каза в колата, че ни следват две коли. Андрей шофираше нашата, говорим си на руски и на унгареца му прави впечатление, че по пътя за Церово ни преследват. Той каза: "Колите се менят, някой ни следи." Викам му - Саша, ти си обременен професионално, кой ще ни следи в тая гора. Сега разбирам, че са ни следили тези дни нонстоп. Нямали са време. Защото Андрей трябваше да пътува на 4 октомври, беше си поръчал билет за Америка. Във Вашингтон го чакаха да направи книга за икономиката, за прехода в България. Отивахме в Церово, където Младенови си бяха купили къща. Петър живееше там през лятото с жена си. Пристигнахме и Андрей много любезно каза: "Саша, оставям те да пазиш жените. Аз искам да поговоря малко с Петър Младенов." И мисля, че Андрей занесе нещо на Петър. Това се случи на 28 септември, пет дни преди убийството.

- Какво може да му е занесъл?

- Занесъл му е някакви факти срещу Жан Виденов, предполагам. Но го няма Младенов, няма го Андрей...

- Какво стана после?

- Отидохме, брахме гъби, прибрахме се. Беше дъждовно време. Андрей е роден на 26 септември, следващите дни до 30-и бяхме неотлъчно с унгарците. На първи октомври вечерта се обадих на Андрей, той превеждаше нещо с неговия приятел Симо. Вечеряха у нас към 10 часа, после пак отидоха. Андрей се прибра към 2 часа. Ако някой е искал да го убие, е можел лесно да го направи - т.е. убийството е трябвало да бъде показно. Убедена съм! Сутринта се събуди много рано - в пет часа, и започнахме да си говорим. Анито в това време каза: "А, вие си шушукате, сега ще дойда между вас." Легна при нас. И от прозореца на "Латинка" - има много борове - се показа една катеричка, просто цялата увисна на прозореца. И досега като отида на гробищата, моментално се появява отнякъде катеричка. Нямам обяснение за този факт. Какво беше това - предупреждение ли, не знам.

След това започнаха телефоните. Пръв се обади Карло, някъде към 6,30 ч, да ми честити рождения ден. След това един след друг, един след друг... Андрей ни изпържи яйца, което правеше много често. Закусихме нормално. Андрей тръгна. Някой му звънна и той каза: "След половин час ще бъда там. Отивам да си взема колата." Звънна Веско - шофьорът, да каже, че е дошъл. Аз го бях помолила Веско да ме чака в девет часа, за да напазарувам за колегите си нещо и за вечеря. Андрей каза: "И без това закъснявам, Веско ще ме хвърли до "Топ Енерджи" и ще се върне за тебе." И излезе. Последните му думи бяха: "Не знам дали ще успея да ти купя цветя за рождения ден. Денят ми е страхотен." Явно е имал много срещи.

- Каза "Денят ми е страхотен"?

- По-скоро натоварен. "Толкова съм ангажиран, че може би няма да мога да ти купя цветя."

- Не успя да ти купи цветя?

- Не успя да ми купи цветя. Секунди буквално след излизането му някой звънна по домофона. Отидох, казах "Няма никой" и се чу някакъв тропот, падане. След още секунда започна да звъни Веско отдолу: "Викайте полиция. Обадете се на Бърза помощ." Казвам: "Какво се случи?" От стаята на Карло се вижда улицата и го видях - видях му краката, да лежи, без главата, пред входа, пред вратата, пред домофона. Той е звънял в момента, убиецът е стрелял в гръб. Адски подло. Дали е видял убиеца си - не знам. Защото той отива до колата и казва: "Веско, забравих нещо." Какво е забравил, до този момент няма кой да ни каже.

- Веско видял ли е нещо?

- Веско го е видял като падане, не е видял кой стреля. Но е видял клошаря като идва срещу него и не му е обърнал внимание. А до колата - предишната вечер валеше непрекъснато, беше паднал голям клон, така че той не е могъл да види. Аз си представям какво е било неговото стъписване. Казвам: "Ани, стреляли са по баща ти." И започнах да тичам надолу по стълбите. След мен тичаше Анито. И ми направи впечатление, че в момента, в който посегнах да му взема очилата и мобифона, имаше полицай, който каза: "Не го пипайте." Откъде се беше появил?! Дойде и линейка, която беше вече там, защото някакво дете беше паднало в 119 училище. "Латинка" се намира в тупик на училището, опира до училището. Вече констатираха смъртта.

И в това време ти си просто ошашавен, не можеш да разбереш какво е станало. На мен ми казаха: "Качете се. Свалете един чаршаф." Свалихме с Анито. Покрихме го. Двете бяхме, Карло беше в Москва. От двете страни го оградиха с кордони. Сложиха отнякъде някаква импровизирана маса. Дойде Николай Добрев. Мисля, че точно тогава аз на него му казах: "Пратете линейка, моля ви се. Извикайте лекар. Пратете линейка." Той не ми отговори, гледаше през мене просто, сякаш не ме виждаше. Нито съболезнования, нито... В тълпата събрали се хора видях роднини, познати. Вечерта дойдоха Петя Шопова, Велислава Дърева...

- Приличаш на човек, който го е очаквал?

- През цялото време от всичките тези писаници, драсканици, да накарат хората до такава степен да се озлобят, като единствен виновник за всичко случило се в България - вече не знаех какво да очаквам. Знаех, че има много хора арогантни, че някъде може някой да го наръга, винаги съм се страхувала, но в този момент не можеш да го осъзнаеш. Не можеш да повярваш. Нещо повече, минаха толкова години, има моменти, в които той присъства ежедневно, или децата го споменават, винаги е с нас. Но тази седмица преди убийството е жестока, всяка година, просто си... връщаш като на лента... без да искаш. Мисля, че е с нас. Успокоявам се с това, че не съм единствена, че има много страшни загуби. Всеки го преживява посвоему. Но не е вярно, че времето лекува. Просто трябва да се научиш да живееш философски. Срещу никой не съм озлобена и така съм възпитала децата си - да не мразят никого, защото това чувство разяжда човека. Тези, които те мразят, те да се самоизяждат.

- Но тук има сериозна несправедливост. Те го убиват, но и го охулват. Убиват го два пъти. Нямаш ли реакция срещу това?

- Каква реакция... Как може човек да се бори. С какво? С писанията?! И аз съм ги събрала тези писания. Те са нещо чудовищно. Само за него. Как може да се бориш срещу мощна преса, срещу телевизия, срещу Държавна сигурност. Това е невъзможно. А и има много страшни съвпадения. Телефонът ни изключи точно по време на убийството. Но много куриозно е и това, че Анито не е викана като свидетел в делото. Не е викан като свидетел и Симо, човекът, с когото Андрей беше през нощта. На него на другия ден му заколват кучето. Същият ден не ме пуснаха в моргата. Е това са спомените, то денят е кратък. От 5 до 9 - това са последните му часове.

- Какво ли е забравил?

- Той винаги нещо забравяше. Поначало беше много разсеян. Казал е на Веско "Сега ще дойда, забравих нещо" и тръгва да звъни. Нямам представа какво е забравил, защото мобифонът беше при него, очилата му. Ключ той не носеше никога от къщи. Винаги трябваше да има някой, за да му отключи. Парите, които Андрей получи като обезщетение от Страсбург, са вложени в неговия гроб. Бяха 10 000 долара, изработен е от един от най добрите скулптори - Иван Русев. Паметникът е като прободен мрамор - това всъщност са куршумите.

*Продължава в утрешния брой на в-к Стандарт. Цялото интервю с Лилия Герасимова ще бъде излъчено в предаването на Мартин Карбовски "Отечествен фронт" по Нова тв утре.