Априлското въстание е израз на воля, избор и жадувана саможертва, която пренесе светлината от Възраждането към държавността. Защото свободата не е блян, а съзнателен избор, който подкопава диктата на безправието като едничък път към историческата промяна. Това заяви президентът Илияна Йотова по време на Общобългарското тържествено събрание по повод 150-годишнината от Априлското въстание.

Събитието, организирано от Българската академия на науките, бе част от честванията на годишнината на Априлското въстание, които се провеждат под патронажа на президента.

Държавният глава изказа благодарност към ръководството на БАН за активната роля в паметните чествания. „Вие отново разгоряхте позатрупаните въглени на националната ни памет и накарахте цялото българско общество да бъде вярно на своя дълг“, подчерта Илияна Йотова. Президентът изрази признателност и към местната власт, към градове и села, училища, читалища, самодейни състави, професионални оркестри, към всички хора в цяла България, чиито усилия допринасят за достойното отбелязване на годишнината.

И днес искаме поне за миг да облечем везаните одежди на свободата, които караха напетите въстаници да почувстват тази свобода и да бъдат вестители на нова България, посочи Илияна Йотова. По думите ѝ непокорният дух на това дело, вечно търсещ свобода и справедливост, е жив, защото е в гените ни и имаме потребност да следваме тези идеали и да се припознаваме в героите. Стремежът на предците ни към свобода и човешки правдини ни е особено необходим сега, в сложния момент на националната, европейска и световна история, заяви президентът.

Държавният глава изтъкна ролята на Българското просвещение, сложило завинаги отпечатъка върху българската съдба, създавало, окрилявало и просветлявало историята ни от първите дни до днес. Президентът открои значението на Българското книжовно дружество, Българската екзархия, българските училища и читалища, в които духовният елит на народа подготвя бъдещата революция с просвета, вяра, история и език.

Началото поставят двама български светци – Паисий от своята тъмна килия го благослови от височината на Атон, а дякон Левски от височината на „бесило славно“ със своя лъвски скок във времето, припомни президентът и изтъкна силата на перото на Добри Войников, Добри Чинтулов, Васил Друмев, Илия Блъсков, Найден Геров, огнените слова на Георги Раковски, Христо Ботев, Любен Каравелов. „Свободата вече я има, защото в думите и образите на тяхното слово живее свободният човек, а саможертвата в името на отечеството не е гибел, а безсмъртие“, заяви Илияна Йотова.

„Словото се слива с делото, а духовното пробуждане на народа се превръща в неизбежна предпоставка за въстанието“, посочи държавният глава. Тя изтъкна, че над духа, словото и оръжието стои само кръстът като жива връзка между клетвата пред поп Грую, заклел делегатите на Оборище и осветил знамето на въстанието, и саможертвата. „Свещеникът го издига високо над барутния дим – не за смирение, а за благословия на свещен гняв, който превръща роба в достоен човек. Единствената опора, когато земята се слее с небето в пламъците на бунта, за да освети пътя ни към Голгота, преди да се възкреси в Свободата“, подчерта Илияна Йотова.

По думите на държавния глава Априлското въстание увенчава брилянтната революционна стратегия на възрожденците, априлци припознават идеала за „чиста и свята република“, за равенство пред закона, за надживените етнически и религиозни предразсъдъци. Илияна Йотова подчерта, че за въстаниците възторгът да бъдеш свободен макар и за няколко мига е много по-силен от страха. Да знаеш, че няма да дочакаш свободата, но да я дариш другиму – това е най-висшата форма на себеотдаване, заяви президентът.

„Светът е потресен след потушаването на въстанието, Европа осъмва смразена от кървавите пламъци на горящите села и градове“ посочи държавният глава. „Убиваш детето, жена си и себе си, но роб няма да бъдеш!“, припомни президентът по повод въстаналите жители на Перущица, загубили живота си в черквата „Св. Архангел Михаил“. Йотова подчерта, че в потоците кръв са стопени веригите на робството. Хуманистична Европа надига глас в защита, по-висок от надменната дипломация и „велики съображения“, посочи тя и припомни възванието на императора в Русия и освободителния поход на обикновените хора.

Отзвукът на 150-годишнината на Априлската епопея няма да завърши през април 2026 година, заедно с него ще влезем в 14-ия век на българската държава, подчерта президентът.

Преди тържественото събрание държавният глава присъства на заупокойна молитва за жертвите на Априлското въстание, отслужена от Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил в катедралния храм „Свети Александър Невски“. Президентът и Българският патриарх поведоха шествие до сградата на БАН, в което се включиха представители на академичната общност.