Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) извършва засилен мониторинг на пазара на горива и на цените на основни стоки на фона на нарастващите притеснения от поскъпване. Това заяви в ефира на NOVA членът на КЗК Жельо Бойчев. По думите му към момента няма категорични данни за спекулативни практики при горивата, но институцията продължава да събира информация от различни държавни органи, за да изгради пълна картина на пазара.

Бойчев припомни, че пазарът на горива традиционно е под наблюдение на регулатора заради констатирани в миналото нарушения.

„Секторът винаги е под мониторинг и наблюдение от наша страна. На база на констатираните нарушения във времето, включително антиконкурентно поведение на най-големия играч на пазара – групата компании на „Лукойл“, си позволихме да дадем препоръки и предупреждения“, обясни той.

По думите му комисията вече е образувала производство по повод поведението на компанията на пазара.

„Още от миналото лято бяхме сезирани за поведението на „Лукойл“ в България и в момента имаме открито производство. Компанията има доминиращо положение на пазара на търговията на едро и на практика определя ценовата политика. Констатирали сме т.нар. ценова преса върху конкурентите – практика, която ограничава конкуренцията“, заяви Бойчев.

Той допълни, че друго нарушение, установено от комисията, е ограничаването на достъпа до ключова инфраструктура.

„Става дума за отказ или ограничаване на достъпа до пристанищни терминали, до данъчни складове, до инфраструктура и до нефтопродуктопровода, по който се транспортират горива. Това създава огромна бариера за други икономически оператори и възпрепятства конкуренцията“, каза членът на КЗК.

Според него в момента има нова ситуация, тъй като от ноември държавата е назначила особен управител в компанията, което на практика означава, че тя се управлява оперативно от държавата.

„Виждаме и от изслушването на особения управител, че той е заявил готовност да се съобрази с препоръките на комисията, защото не желае компанията за трети път да бъде санкционирана. До момента наложените санкции са за над 262 милиона лева“, посочи Бойчев.

По отношение на текущото движение на цените на горивата той подчерта, че КЗК извършва текущ анализ.

„Поискали сме информация от Националната агенция за приходите за динамиката на цените на бензин А95 и дизел в различни градове. Изискали сме данни и от Агенция „Митници“ за количествата, които влизат в страната. Правим постоянен мониторинг на пазара“, каза той.

Към момента обаче комисията не отчита доказателства за спекулативни действия.

„В пазар, в който има ясно доминиращ играч, по-рядко се наблюдават съгласувани практики между много компании. По-скоро рискът е от злоупотреба с господстващо положение или от задържане на количества, за да се създаде изкуствено напрежение на пазара. Именно за такива действия следим“, подчерта Бойчев.

По думите му горивата са силно регулиран пазар и движението на количествата може да се проследи сравнително лесно.

„Търговията с горива е много регулирана – бензинът и дизелът са акцизни стоки, които се движат през данъчни складове. Ясно се вижда кога влиза суровината, на каква цена се продава на едро и какви количества се пускат на пазара“, обясни той.

Бойчев коментира и идеята за евентуално въвеждане на таван на цените на горивата, какъвто вече беше въведен в някои европейски държави.

„Таванът на цените е крайна мярка. Тя е възможна от гледна точка на правилата за конкуренция, но предполага сериозно изкривяване на пазара и риск за функционирането му. Освен това трябва да се прилага хоризонтално за всички икономически оператори и да има ясно ограничен във времето характер“, заяви той.

Според него първо трябва да се търсят общоевропейски решения.

„Първото решение трябва да бъде на ниво Европейски съюз. Има координационна група по нефт и нефтени продукти към Европейската комисия, в която България участва. След това могат да се обсъждат конкретни национални мерки“, допълни Бойчев.

Членът на КЗК коментира и високите надценки в хранителния сектор, особено при млечните продукти.

„В секторния анализ на храните установихме тежки деформации. От една страна българските граждани плащат едни от най-скъпите млечни продукти, а от друга – производителите и преработвателите изнемогват и фалират. Това означава, че има сериозен проблем в разпределението на добавената стойност по веригата“, каза той.

Според анализа на комисията основният проблем е в последния етап от веригата – търговията на дребно.

„Констатирали сме надценки от 60, 70, 80, дори 90 процента. Тоест продукт, който струва 10 лева на доставна цена, може да се продава за 17, 18 или дори 19 лева“, посочи Бойчев.

По думите му освен търговската надценка проблем са и допълнителните условия, които големите вериги поставят на доставчиците.

„Често производителите са принуждавани да дават различни отстъпки – за маркетинг, логистика и други услуги. Това също влияе върху крайната цена. Но проблемът е, че производителите рядко подават сигнали, защото се страхуват, че ще загубят достъп до пазара“, обясни той.

От КЗК вече са започнали нови анализи и събират данни за договорите между производители и търговски вериги.

„Изискали сме информация от големите вериги за начина им на ценообразуване, за цените на доставките и договорните им отношения с производителите. Именно така се стига до доказателства за подобни практики“, заключи Бойчев.