От 1 януари до 31 декември тази година се провежда годишният мониторинг за състоянието на водите в България. Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) отговаря за програмите за екологично и химично състояние на повърхностни и подземни води, а количествените наблюдения се осъществяват от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

Мониторингът осигурява своевременна и достоверна информация за качеството на водите и факторите, които влияят върху тях. Данните се използват за анализи, прогнози и вземане на управленски решения, както и за контрол и налагане на санкции при нарушаване на нормативните изисквания. Те са основа и за докладване към Европейската комисия, Европейската агенция по околна среда и Международната комисия за защита на река Дунав (ICPDR).

Програмите за мониторинг са одобрени за територията на четирите басейнови дирекции в страната и включват:

• Контролен и оперативен мониторинг на повърхностни води

• Хидробиологичен мониторинг на повърхностни води (макрозообентос, макрофити, фитобентос)

• Мониторинг на химичното състояние на подземни води

• Мониторинг на приоритетни вещества в биота и седименти

• Мониторинг на риби и други биологични елементи за качество на водите в реки и езера/язовири

Програмите са разработени съобразно спецификата на водните тела в България и включват както физикохимични, така и биологични и седиментни изследвания.

Само за контролен и оперативен мониторинг на повърхностни води са определени 455 пункта за наблюдение: 156 в Дунавския район, 147 в Черноморския, 94 в Източнобеломорския и 58 в Западнобеломорския район.