Конституцията не предвижда конкретни срокове за провеждането на консултациите и за назначаването на служебно правителство, като темпото на цялата процедура зависи изцяло от преценката на президента. Това заяви в ефира на Нова преподавателят по конституционно право доц. Христо Орманджиев.

По думите му държавният глава има свободата да реши дали консултациите с парламентарните сили да се проведат поотделно или в рамките на една обща среща. След това следват разговори с потенциални кандидати за министър-председател от т.нар. „домова книга“, като и за тези етапи няма фиксирани срокове в основния закон.

„Няма срок нито за връчване на мандат, нито за връщането му. Служебното правителство по своята същност е кризисно, тъй като парламентът не е успял да излъчи редовен кабинет“, посочи доц. Орманджиев.

Той подчерта, че консултациите са задължителни, дори и при ограничен избор на възможни служебни премиери, като според него е етично да бъдат проведени и срещи с потенциалните кандидати.

Относно възможната дата за предсрочни парламентарни избори доц. Орманджиев заяви, че е трудно да се направи категорична прогноза, но по-скоро най-ранният възможен вот би бил след Великден, като 19 април изглежда по-вероятна дата. Според него е малко вероятно избори да се проведат по време на големи християнски празници.

В коментар за документа, подписан от Росен Желязков в САЩ, преподавателят отбеляза, че е изключително предпазлив да твърди дали има противоречие с Конституцията, тъй като това е в правомощията на Конституционния съд. По думите му обаче позиция на преподаватели от катедрата по международно право на Софийския университет сочи, че е възможно да има разминавания с принципите на Европейския съюз и Устава на ООН.

„Международните организации по принцип се управляват от колективни органи, а не от еднолична фигура, което поражда въпроси“, коментира доц. Орманджиев.

По отношение на самата процедура по подписването на документа той уточни, че решението е взето на закрито заседание на Министерския съвет и макар комуникацията по темата да е била недостатъчна, не смята, че е нарушено българското право.