На 27 декември се почита паметта на Свети Стефан. Той е един от седемте ученици на Исус, избрани веднага след възкресението му, да се грижат за непрекъснато увеличаващото се християнско общество в Палестина. Избраниците били наречени дякони, а Стефан бил пръв измежду тях в устройващата се Йерусалимска община-църква, в която влизали хора от всички среди и дарявали имотите си. Свети Стефан е и първият християнски мъченик.

На този ден празнуват всички с имената Стефан и Стефка и производните им: Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко, Стойчо, Стоимен, Шон, Шона, Запрян и други.

Притеснени от нарастващия брой християни, юдейските началници веднага настроили народа срещу архидякона. Юдеите оклеветили Свети Стефан, че хули Бога и Мойсеевия закон. Старейшините го осъдили на смърт. Извели го извън Ерусалим, в Йосафатовата долина, където разярена тълпа го замервала с камъни до смърт.

Светецът коленичил и преди да издъхне, се обърнал към небето: "Господи, не им зачитай този грях!" Тялото му е оставено на зверовете и птиците. Според поверието Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.

Стефан се превърнал в първия християнски мъченик, загинал в името на вярата. През V век част от мощите му са открити чрез видение, което получил един свещеник, и поставени в Сионския храм в Йерусалим.

Стефановден е третият ден на Коледа и последният празник за годината, пише Hera.bg. Хората смятат, че този празник "затваря кръга" на старата година. Семейството се събира около обща трапеза с месни ястия.

В някои райони на България младите семейства отиват на гости на своите кумове, кръстници и родители. На други места от този ден започват празниците в чест на мишките, които продължават до Кръстовден. Строго се спазват забраните, характерни за "мръсните дни". Според народните вярвания през тези дни жените не бива да метат, да предат, нито да мият косите си. Мъжете не трябва да перат ризите си. Смята се, че при неспазването на тези забрани нарушителите им ще се разболеят от лоши болести.

Смята се, че денят на светията е последния християнски празник, а дедите ни вярвали, че с този ден се затваря и кръга на старата година.

По традиция, младото семейството отива на гости на кумовете, кръстниците или родителите си, а на трапезата се хапват месни ястия. Традиционно се приготвя свинско с кисело зеле или баница с месо. От Стефановден до Йордановден се спазват обичаите характерни за Мръсните дни - жените не бива да метат, мият косите си, перат, не се правят венчавки, кръщенета, опела.

На места в Средна и Северна България, вместо на 31 декември именно на Стефановден се спазвал обичая ладуване. Всички моми за женене правят китки и привързват към тях пръстен или друг личен предмет, после го топват в менче пълно с мълчана вода, което се покрива с червено було. На другия ден мома облечена като булка, вади едно по едно китките и докато другите пеят заклинателни песни (ладанки) предвещавала кой за какъв момък ще се омъжи.

Според статистиката Стефан е сред най-разпространените имена в България. В превод то означава "венец", затова и на този ден празнуват Венцислав и Венцислава.