Средната възраст, на която младите хора в Европейския съюз напускат дома на родителите си, е 26,2 години през 2024 г. Данните на „Евростат“ показват, че това е лек спад спрямо 2023 г. (26,3 години).

През последните две десетилетия възрастта се движи в сравнително тесни граници – от 26,1 години през 2019 г. до 26,8 години през 2006 г.

Къде младите се задържат най-дълго у дома?

В някои страни от Южна и Източна Европа традицията да се остава по-дълго при родителите е трайна. Най-късно напускат младежите в Хърватия (31,3 г.), Словакия (30,9 г.), Гърция (30,7 г.), Италия (30,1 г.) и Испания (30 г.).

Обратната картина се наблюдава в Скандинавия, където младите хора поемат по свой път много по-рано: във Финландия средната възраст е едва 21,4 години, в Дания – 21,7 г., а в Швеция – 21,9 г.

Данните за България показват, че младите жители на страната напускат родителския дом средно на 28,2 години, което е с 2 години над средното за ЕС.

Въпросът кога младите хора напускат дома на родителите е тясно свързан с разходите за жилище. През 2024 г. 9,7% от младежите на възраст 15–29 г. в ЕС са живели в домакинства, които изразходват 40% или повече от доходите си за наем или ипотека. За сравнение, този дял за цялото население е 8,2%.

Разликите между страните са съществени. Най-тежка е ситуацията в Гърция (30,3%) и Дания (28,9%), докато в Хърватия (2,1%), Кипър (2,8%) и Словения (3,0%) жилищните разходи тежат най-малко.

В 16 държави от ЕС делът на младите хора с прекомерни жилищни разходи е по-висок от този за населението като цяло. Най-голямата разлика е отчетена в Дания – 14,3%, следвана от Нидерландия с 8,4 на сто.

Данните показват интересна закономерност: в страни, където младите се изнасят по-рано – като Дания, Нидерландия, Германия, Швеция и Финландия, натискът от жилищните разходи е осезаемо по-голям.

В държави като Кипър, Хърватия и Италия, където напускането на родителския дом се отлага, разходите тежат по-малко. Гърция остава изключение – там младежите напускат по-късно, но въпреки това се сблъскват с едни от най-високите жилищни разходи в ЕС.