На Светла сряда в народната традиция има обичаи за плодородие и дъжд. Има и обреди за предпазване от градушка, бродници и лоши болести. На 23 април Църквата почита паметта на света мъченица Александра и на новомъченика Лазар Български.

На този ден православната църква отдава почит на две светли и вдъхновяващи фигури – света мъченица Александра и новомъченик Лазар Български.

Света Александра била съпруга на римския император Диоклетиан. По време на гоненията срещу християните тя станала свидетел на страданията на свети Георги Победоносец и на чудното му изцеление след тежките мъчения. Дълбоко развълнувана от силата на вярата му и чудесата, сторени от Христос, Александра осъзнала истината за Христовото учение. Смело изповядала вярата си пред всички и заявила желанието си да бъде последователка на Иисус Христос.

На Светлата сряда (Празна сряда) от Светлата седмица в народните традиции се изпълнявали два обичая, които се правят за дъжд, плодородие, предпазване от градушка, бродници и лоши болести.

Често през тази седмица стопанките повторно боядисвали яйца, които раздавали за душите на починали близки. Това е така, защото според древно поверие, раздаването на червените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване. На този ден сред рупците в Странджа се изпълнява обичаят Мара Лишанка, а в Дупнишко — обичаят Ладино хоро.

В играта Ладино хоро девойките се налавят в кръг, а две от тях държат кърпа над веригата. На три пъти те разсичат хорото и всяка мома се провира през арката от кърпи. Наоколо другите пеят песен, която е адресирана към последната мома в редицата и в нея предричат за какъв момък ще се омъжи тя - за коняр, за овчар, за говедар.

При обичая Мара Лишанка се взимат от три млади булки по един чехъл с различен цвят и се напъхват един в друг.

Така се оформя кукла, наречена Мара Лишанка, забражда се и се накичва като булка със сребърни невестински накити - титрици. След това се избира мома, която трябва да е лазарувала и да има живи родители. С обредни песни момите отиват в средата на селото и се разделят в две редици, хванати за ръце. Две по две девойките започват диалог с Мара Лишанка - с момата, която носи куклата, и пеят песен. Мара Лишанка им отговаря и диалогът продължава, като си предават куклата една на друга.

После момите, придружени от ергени и други жени и мъже от селото, отиват на реката, "окъпват" куклата, измиват си лицата и се връщат в селото. Обичаят се изпълнява за осигуряване на дъжд и плодородие, за да се предпазят момите да не ги залюби змей и за да раждат деца булките.