Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна представя от 18 април до 18 май самостоятелна изложба на художника Красен Бербенков, дългогодишен преподавател по изобразително изкуство в Националното училище по изкуствата “Добри Христов” - Варна.

“Пространствени варианти” е 25-а негова самостоятелна изява в страната, други десетина изложби е показвал в чужбина.

Откриването на изложбата на Красен Бербенков е на 18 април от 18:00.

Уважаван от познавачите заради своите задълбочени творчески изследвания на цвета, авторът изненадва с една изложба живопис предимно от големи и средни формати, изпълнени в акрил, масло и смесена техника, която е създадена за необичайно кратко време - само за първите три месеца от началото на тази година.

За своя експеримент във времето и в процеса на работа в пространството на своите творби Красен Бербенков разказва пред Нина Локмаджиева:

“Всички произведения са рисувани от началото на тази година - исках да експериментирам с времето - да бъдат експресивни, бързи. Затова работих върху повече като брой творби и отсях само най-доброто, което се получи. За мен самия резултатът е доста интересен, защото досега не съм правил изложба за толкова кратко време. Имам и стари работи, които биха подкрепили тези в една селекция, но предпочитам да се придържам към един период.

Моите експерименти напоследък са в посока на търсене на различни настроения в пространството, сега включвам нещо интуитивно - енергията на материала, на самия процес на изграждане на творбите, включвам го дори като основен елемент в тях. Когато започвам една работа, по един особен начин си взаимодействат цветът и материалът, който образува разни форми, разни рисунки по повърхността и аз ти използвам после в изграждането на работата. Има предизвикателство още в самото начало на творбата - когато започвам да търся по интуиция по самата повърхност на платното. Енергийните пространства, които се образуват по рисунката са важните за мен - аз ги обработвам като хармония и изследване на цвета, гледам да въздействат като пространство.

Идеята ми за тематиката на тази изложба беше брегът като пространство, като настроение, като среща на материалности. Исках тази енергия да идва от срещата на сушата с водната повърхност, от самия материал, който вплита цветовете. Ще откриете в новите ми работи много странни елементи - те се формираха в процеса на създаване на цвета и аз ги използвах като композиционни моменти в пространството на платното.

В тези нови произведение за първи път усетих възможностите на акрилната боя като завършване - нещо подобно е имало при старите майстори, когато те са завършвали темперната подготовка с масло, когато са доживописвали и изграждали своите картини. По този начин може би си взаимодействат в съвременната технология акрилът и маслото. И аз потърсих една такава техника, която не е мое откритие, струва ми се, че в съвременната живопис е много често срещан похват.

Точно в този период, в който рисувах за изложбата, с учениците подготвяхме нови творби с класовете, с които изучаваме технологията на старите майстори, с техните изисквания за темперна подложка. Но аз търся експлозията, търся енергията - по-експресивно изграждане на живописното пространство и свеждам всичко до настроенията, в които попадам.

Тръгнах към тази изложба с по-конкретни образи като пристанища, но ги изчистих впоследствие. Брегове, водни повърхности, скали - това остана в изложбата. Те съвсем интуитивно напомнят темата - по-скоро въздействат с настроенията си и с експресията.

Имам и някои нови експерименти с печатарско мастило, акрил и маслена боя върху офсетова хартия, които започнах като рисунки, но впоследствие станаха смесена техника. Включих и един автопортрет има - доста странен се получи, защото го започнах реалистично, но бях изпаднал в мрачно настроение и го довърших в едни по-драматични цветове.

Работите ми са предимно без рамки - големите формати не изискват външно рамкиране, а и аз не обичам рамките. Даже някои произведения не завършвам до края, оставям белотата на платното да действа като паспарту или като изолация на пространството на стената от самата картина. Гледам да предам и на зрителите усещането си за свобода, за живопис извън рамката.”

За изкуството на Красен Бербенков проф. Десислава Минчева пише:

„Познавам Красен Бербенков от много години… наистина много време… През тези години на търсения той промени себе си в много посоки, но има едно изключително ценно нещо, което успя да съхрани и дори да развие в себе си – отношението си към чистото рисуване. Природно роден талант за усет към цветовете, Красен достигаше до дълбоки емоционални състояния чрез силната колоритна образност на творбите си.

Деликатните и същевременно сложни пропорции, съчетани с отприщването на чисти, пулсиращи и ярки акценти, трансформират неговите творби в запомнящи се образи както на предметните, така и на личните вътрешни пространства. Неговите живи рисунки от натура, както и маслените му картини, носят белези на изтънчена чувствителност, която е далеч отвъд клишетата на времето. Професионализъм, дълбоко осъзнаване и свежест от вълнението на художника, съхранено през всичките години, е обещание за вечност... Красен откри собствената си артистична посока и ни даде ненатрапчива и силно въздействаща визия за своя личен свят. Живопис като неговата, която се отличава със силен духовен и чувствен интензитет, има своя лига."

Красен Бербенков е роден в Добрич, завършил е Националната художествена академия със специалност “Живопис” в класа на акад. Светлин Русев. Дългогодишен член е на Съюза на българските художници, секция “Живопис”. Един от основателите на специалност “Изящни изкуства” в НУИ “Добри Христов” - Варна. Има над 30 самостоятелни изложби в България, Германия, Испания, Словакия, Великобритания, Италия и Кувейт, участвал е в множество колективни изложби. Негови творби са собственост на Националната галерия, на ГХГ-Варна и ХГ-Добрич и други галерии, както и на частни колекции.

Носител е на Националната награда за живопис в изложба-конкурс „Човекът и морето“ през 1989 г. и на специалната награда за живопис на дирекция „Култура и духовно развитие“ при Община Варна от 2006 г. В последното десетилетие е номиниран за наградите за живопис на Министерството на културата, на Националната изложба на художниците-педагози във Велико Търново и на Националната изложба-конкурс за наградите „Алианц България“.