Румъния иска от България 14 220 кв. км морска територия с находище, от което може да спечелим милиарди. Точно в спорната зона се намира важна част от блока "Хан Аспарух", а от него очакваме 100 млрд. куб. м природен газ. Именно тази част от Черно море е основната надежда на България за енергийна независимост.

Освен това въпросът докъде стигат пределите на страната доведе до задържането на кораби, арести на рибари и загуби за милиони левове в този отрасъл.Морската граница между двете държави би трябвало да бъде естествено продължение на сухоземната, но през годините така и не е очертана.

Докато България и Румъния бяха сателити на СССР. Като братски страни никога не са смятали въпроса с делимитацията за важен. Оказва се обаче, че в наши дни липсата на подобни споразумения може да доведе до сериозни негативи за страната ни.

"Спорът с Румъния започна още от 1989 г. Мина през различни фази, но най-големият прелом беше през лятото на 2001 г. За първи път тогава се стигна до желанието на двете страни да работят съвместно по решаването му", коментира бившият външен министър Соломон Паси пред "168 часа". Освен проблема за газа и конфликтите с рибарите възниква и дипломатическа опасност.

"Румъния би могла да свърже своята акватория с турската и така да се образува румънско-турска полоса. България може да бъде изолирана по този начин. Дори "Южен поток" може да ни заобиколи", предупреждава бившият ни първи дипломат.

На пътя на неуредената ни граница с Румъния се намира потенциално находище на газ. Блок "Хан Аспарух" е на около 80 км от брега на Варна. През април бившият премиер Бойко Борисов обяви, че само до няколко години страната ни може да стане един от големите производители на газ в Европа именно благодарение на този блок.

Консорциум между френската компания "Тотал", испанската Repsol и австрийската ОМВ, специално създаден за тези проучвания, вече е готов с резултатите, които още не са обявени. За момента обаче се говори за количества между 100 и 500 млрд. куб. м.

Сеизмичните проучвания са приключили съвсем скоро и в момента се очаква обобщаването на резултатите, казват експерти. Пробиването на кладенците, които са с дълбочина на сондажите между 1000 и 2000 м, се очаква да започне догодина. Първият добив пък може да бъде направен през 2017 г. "Все още няма установени находища, но има големи перспективи. Резултатите от анализите ще бъдат готови към края на тази година - казва експертът по добив на нефт и газ Христо Казанджиев.

- Въпросът за морската граница засяга най-северната част на блока и към настоящия момент предполагам, че се водят преговори за делимитацията. В бъдеще, разбира се, това би могло да породи някакви проблеми и тези проблеми да се използват от недобронамерени среди, за да се блокират перспективите за разработка на блока в бъдеще. Колкото по-бързо двете страни се договорят, толкова по-добре. Лошото е в това, че румънците са малко твърди в исканията си, а ние пък сме малко големи максималисти в исканията си, така че очевидно ще се ходи на арбитраж."

Неразрешеният въпрос за морската ни граница с Румъния може да предизвика спор за газа, потвърждава и енергийният експерт Иван Хиновски. "Първо трябва да се докажат километрите на находището.

Именно те се оспорват - отбелязва специалистът - Ако неговата граница минава в Румъния, ще започнат арбитражни дела за разпределение на това находище. Винаги има потенциална опасност при подобни спорове. Могат да имат претенции към добива.

Ако добиваме примерно 1 млн. и се окаже, че 30% са в румънска територия, да имат претенции за 30% от този газ. При всички положения дълго ще се спори и не е ясно кога ще започне практическият добив за България. Не е ясно в какъв период от време може да се изчистят споровете, защото, докато се изчистят споровете, няма да имаме право.

Има международен съд, към който се отнасят всички тези спорове". Според други експерти самото повдигане на този въпрос налива вода в мелницата на руския гигант "Газпром", който няма интерес България да има алтернативни енергийни източници."